ТЕКСТ 12
тас сандахямн
сапаура сапариччхада
кауумбика куумбин
уптапята снвая
тасм – когато този град; сандахямнм – пламна; са-паура – с всичките си жители; са-париччхада – с всички слуги и помощници; кауумбика – царят, който имаше толкова много роднини; куумбин – със съпругата му; уптапята – започна да се мъчи, изгарян от огъня; са-анвая – заедно с потомците си.
Когато градът пламна, всички негови жители, слугите на цар Пураджана, както и цялото му семейство – синовете, внуците, съпругите и другите му роднини – се оказаха в пламъците на огъня и това причини непоносима болка на царя.
Синовете, внуците, поданиците и подчинените на цар Пураджана, за които се споменава в тази строфа, са олицетворение на съставните части на тялото – сетивата, крайниците, кожата, мускулите, кръвта, костния мозък и пр. Когато човек бъде връхлетян от треската виу-джвара, той вдига толкова висока температура, че понякога изпада в кома. С други думи, телесната болка е толкова силна, че човек изпада в безсъзнание и спира да чувства страданията на тялото. Нещо повече, в мига на смъртта той става напълно безпомощен и против своята воля е принуден да напусне сегашното си тяло и да приеме друго. В Бхагавад-гӣт е казано, че с помощта на науката човек може да подобри временните условия на своето съществуване, но не може да се спаси от страданията на раждането, старостта, болестите и смъртта. Тези процеси са изцяло във властта на Върховния Бог, който действа с посредничеството на материалната си енергия. Неуките хора не разбират тази проста истина. В днешно време те с цената на всичко се мъчат да извлекат нефт от дълбините на океана и се тревожат за нефтените запаси, но не предприемат нищо да решат проблема с раждането, старостта, болестите и смъртта. Човек, който живее в невежество, без да знае нищо за своето бъдеще, търпи поражение във всичките си начинания.