ТЕКСТ 13
яванопаруддхятано
граст кла-каня
пур праджвра-саса
пура-пло 'нватапята
явана – от яваните; упаруддха – нападнат; ятана – нейният дом; грастм – когато бе превзет; кла-каня – от дъщерята на Времето; пурм – градът; праджвра-саса – обхванат от Праджвра; пура-пла – градоначалникът; анватапята – също се изпълни с дълбока скръб.
Когато видя, че Клакан напада всички жители на града и че след атаките на яваните пламъците обхващат собствения ѝ дом, змията градоначалник се изпълни със скръб.
Живото същество е обвито от два вида тела – грубо и фино. В мига на смъртта грубото материално тяло умира, но финото тяло пренася живото същество в друго грубо тяло. Съвременните псевдоучени не са в състояние да проследят как финото материално тяло пренася душата от едно грубо тяло в друго. В тази строфа финото тяло е изобразено като змията градоначалник. В града, обхванат от пламъци, дори градоначалникът не може да се спаси. Той има власт над гражданите, когато е спокойно и не бушува пожар, но когато градът е нападан от всички страни, дори градоначалникът е безсилен. И така, когато жизненият дъх бил готов да напусне грубото физическо тяло, финото тяло също почувствало болка.