ТЕКСТ 15
шитхилваяво ярхи
гандхарваир хта-пауруа
яванаир арибхӣ рджанн
упаруддхо рурода ха
шитхила – останали без сили; аваява – крайниците ѝ; ярхи – когато; гандхарваи – от гандхарвите; хта – съкрушена; пауруа – телесната ѝ мощ; яванаи – от яваните; арибхи – от враговете; рджан – о, царю Прчӣнабархиат; упаруддха – възпряна; рурода – високо захлипа; ха – наистина.
Крайниците на змията, чиято телесна мощ гандхарвите и яваните бяха напълно сломили, също започнаха да отслабват. Змията се опита да напусне града тяло, но враговете ѝ я възпряха и тогава, като видя, че опитите ѝ не успяват, тя започна високо да хлипа.
На прага на смъртта различните порти на тялото спират да функционират нормално заради дисбаланса на слуз, жлъчка и въздух в тялото. Затова умиращият човек не е в състояние да изрази ясно онова, което изпитва, и роднините, наобиколили неговата постеля, чуват от устата му само неясни хрипове. В своята Мукунда-мл стотра цар Кулашекхара казва:
ка твадӣя-падапакаджа-паджарнтам
адяива ме вишату мнаса-рджа-хаса
пра-праа-самайе капха-вта-питтаи
кахвародхана-видхау смараа кутас те
„Скъпи Ка, моля те, помогни ми да умра незабавно, за да може умът ми, подобно на лебед, увил шията си около стъблото на лотос, да остане прикован към лотосовите Ти нозе. Иначе, когато със задавено гърло изпускам последен дъх, бих ли могъл да мисля за тебе?“. Лебедите обичат да се гмуркат във водата и да увиват дългите си шии около крехките стъбла на лотосите. Те се забавляват по такъв начин. Човек има голям късмет, ако се раздели с тялото си, докато все още е здрав и може да мисли за лотосовите нозе на Ка. Когато някой е стар, в мига на смъртта гърлото му често се задушава или се запушва от слуз и той не е способен да изрече мах-мантрата Харе Ка. Така той може да забрави за Ка. Разбира се, който е устойчив в Ка съзнание, не е застрашен от подобна опасност, защото е свикнал непрекъснато да повтаря мантрата Харе Ка, особено когато смъртта му напомня за себе си.