ТЕКСТ 17
аха мамети свӣктя
гхеу куматир гхӣ
дадхяу прамада дӣно
випрайога упастхите
ахам – аз; мама – мое; ити – така; свӣ-ктя – приемайки; гхеу – в дома; ку-мати – чийто ум е пълен с порочни мисли; гхӣ – семейният; дадхяу – насочва вниманието си към; прамада – със съпругата си; дӣна – много нещастен; випрайоге – когато раздяла; упастхите – настъпи.
Цар Пураджана беше изключително привързан към семейството си и към схващанията мое и аз. Силното влечение, което изпитваше към съпругата си, правеше положението му наистина незавидно. И когато дойде време да се раздели с всичко това, той беше съсипан от мъка.
От дадения текст става ясно, че дори когато умира, човек продължава да мисли за материално наслаждение. Този факт ясно показва, че душата, живото същество, е във властта на финото тяло – ума, интелигентността и егото. Лъжливото его поражда у живото същество желание да се наслаждава на материалния свят и ако му бъде отнета тази възможност, човек се разстройва и страда. Неговата интелигентност продължава да крои планове за бъдещето и затова, макар че той се разделя с грубото тяло, финото му тяло го пренася в друго грубо тяло. Този процес е недостъпен за материалното зрение, ето защо хората мислят, че когато човек напусне грубото тяло, той престава да съществува. Плановете за наслаждение са плод на финото тяло, а грубото тяло е инструмент за осъществяването им. Затова грубото тяло може да бъде сравнено с жената, тъй като именно тя е източникът на многобройните сетивни наслади. Поради продължителния си престой в грубото тяло живото същество дълбоко страда, когато дойде време да се раздели с него. Заради дейностите на ума живото същество приема друго грубо тяло и така продължава съществуването си в материалния свят.
Санскритската дума стрӣ значи „разширение“. Чрез съпругата си човек все повече разширява кръга на обектите на привързаността си – синове, дъщери, внуци и пр. Привързаността към най-близките се проявява особено силно в мига на смъртта. Често на смъртния си одър бащата вика своя любим син и му заръчва да се грижи за майка си и за семейните дела. Той казва: „Сине, отивам си. Моля те, грижи се за семейството“. И като изрича тези думи, той няма представа какво го чака след смъртта.