No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

локнтара гатавати
майи антх куумбинӣ
вартияте катха тв е
блакн анушочатӣ

лока-антарам – в друг живот; гатавати майи – когато замина; антх – без съпруг; куумбинӣ – заобиколена от всички членове на семейството; вартияте – ще съществува; катхам – как; ту – тогава; е – тази жена; блакн – деца; анушочатӣ – скърбейки за.

Цар Пураджана тревожно продължаваше да разсъждава: „Уви, съпругата ми е обременена с толкова много деца. Когато си отида оттук, ще успее ли да ги издържа сама? Ах, тя постоянно ще се измъчва от грижи, как да изхрани семейството“.

Тревогата на цар Пураджана за съпругата му е признак, че съзнанието на царя било твърде погълнато от мисли за жени. Благочестивите жени обикновено са и покорни съпруги. А когато съпругата е покорна, мъжът силно се привързва към нея и на смъртния си одър мисли само за нея. Това е много опасно, както ще видим от живота на цар Пураджана. Ако в мига на смъртта човек мисли за жена си вместо за Ка, той няма да се върне вкъщи, при Бога, а ще бъде принуден да се въплъти в женско тяло и да започне нова глава от живота си в материалния свят.

« Previous Next »