No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

на майи аншите бхукте
нснте снти мат-пар
майи руе сусантраст
бхартсите ята-вг бхат

на – никога; майи – когато аз; аншите – не бях се нахранил; бхукте – тя ядеше; на – никога; аснте – не бях се изкъпал; снти – тя се къпеше; мат-пар – винаги предана на мене; майи – когато аз; руе – бивах ядосан; су-сантраст – много уплашена; бхартсите – когато се карах; ята-вк – владееща своята реч; бхат – от страх.

После той се отдаде на мисли за това, как беше живял със съпругата си. Спомни си, че тя не сядаше да се храни, докато той не се е нахранил, че не отиваше да се къпе, докато той не се е изкъпал, и че любовта ѝ към него бе толкова силна, та когато той беше ядосан и ѝ се караше, тя търпеливо и кротко понасяше грубостта му.

Жената трябва да е покорна на своя съпруг. Ако тя е послушна, сърдечна и винаги готова да му помага, той много ще се грижи за нея. Привързаността на мъжа към съпругата е благотворна за семейното съществуване, но се отразява неблагоприятно на духовния напредък на двамата. Ето защо във всяко семейство трябва да има Ка съзнание. Ако съпрузите са привързани един към друг в Ка съзнание, тази привързаност ще е от голяма полза за тях, защото център на съществуването им ще бъде Ка. В противен случай мъжът, който е твърде привързан към своята съпруга, в следващия си живот става жена, а жената, която изпитва прекалена привързаност към съпруга си, се преражда в тяло на мъж. Разбира се, жената не губи, ако в следващия си живот стане мъж, но не може да се каже същото за мъжа, който се преражда в жена.

« Previous Next »