ТЕКСТ 39

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Всудева, Върховната Божествена Личност, Ка, е всичко и който знае това, е най-издигнатият от всички трансценденталисти. В Бхагавад-гӣт се казва, че човек може да стигне до такова прозрение едва след много животи. Същото утвърждава и този текст с думите дивя вара-шатам („сто години по летоброенето на полубоговете“). Един ден (дванайсет часа) при полубоговете е равен на шест земни месеца, а сто години по тяхното летоброене са трийсет и шест хиляди земни години. Следователно цар Малаядхваджа се подлагал на лишения и мъчения в продължение на трийсет и шест хиляди земни години и чак след това успял да постигне неотклонно предано служене на Върховния Бог. За да живее на Земята толкова дълго, човек многократно трябва да се роди и да умре. Това само потвърждава казаното от Ка. Този, който е постигнал Ка съзнание, който е твърдо уверен, че Ка е всичко, и затова му отдава предано служене, е постигнал най-висшето съвършенство. Както се казва в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.62): ке бхакти каиле сарва-карма кта хая. Този, който чрез поклонение или служене на Ка е стигнал до извода, че Ка е всичко, той е постигнал съвършенство във всяко едно отношение. Но веднъж след като е стигнал до това прозрение, той трябва да го запази завинаги. Това е най-висшето съвършенство в живота и точно това съвършенство цар Малаядхваджа постигнал в края на дните си.