ТЕКСТ 43
пати парама-дхарма-гя
ваидарбхӣ малаядхваджам
прем парячарад дхитв
бхогн с пати-деват
патим – своя съпруг; парама – върховен; дхарма-гям – познавач на религиозните принципи; ваидарбхӣ – дъщерята на Видарбха; малая-дхваджам – на име Малаядхваджа; прем – с любов; парячарат – вярно служеше; хитв – отказвайки се; бхогн – от сетивните удоволствия; с – тя; пати-деват – приемайки съпруга си като Върховния Бог.
Дъщерята на цар Видарбха почиташе своя издигнат съпруг точно като Върховния. Тя пренебрегна всички сетивни наслади и като се отрече от всичко, последва живота му. Така тя неуморно му служеше.
Тук цар Малаядхваджа е символ на духовния учител, а съпругата му Ваидарбхӣ – на ученика. Ученикът почита духовния си учител като Върховната Божествена Личност. Както Вишвантха Чакравартӣ хкура казва в своята песен Гурв-аака, скд-дхаритвена – „За ученика духовният учител (гуру) е самата Върховна Божествена Личност“. Човек трябва да се отнася към духовния си учител не като философите мвдӣ, а по начина, описан в този текст. Духовният учител е най-довереният слуга на Бога, затова ученикът трябва да го почита така, сякаш той е самата Върховна Божествена Личност. Ученикът не бива никога да пренебрегва духовния си учител или да не изпълнява неговите повели, сякаш той е обикновен човек.
Ако жената има късмет да стане съпруга на чист предан, тя трябва да му служи, забравила всяко желание за сетивни наслади. Ако неуморно служи на своя издигнат съпруг, постепенно тя ще постигне същото съвършенство, до което е стигнал и той. Като удовлетворява духовния си учител, ученикът ще получи възможност да служи на Върховната Божествена Личност досущ като своя учител.