No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

чӣра-вс врата-км
веӣ-бхӯта-широрух
бабхв упа пати шнт
шикх шнтам ивналам

чӣра-вс – носейки стари дрехи; врата-км – изпита и съсухрена от лишенията; веӣ-бхӯта – заплетена; широрух – косата ѝ; бабхау – тя сияеше; упа патим – близо до съпруга; шнт – спокойна; шикх – пламъци; шнтам – необезпокоявани; ива – като; аналам – огън.

Дъщерята на цар Видарбха се обличаше с вехти, износени дрехи и заради суровите лишения, които поемаше, се съсухри и залиня. Тя не си решеше косите, затова те се сплъстиха и станаха на възли. И макар че постоянно бе до съпруга си, тя беше спокойна и мълчалива, като пламък, непоклащан от вятъра.

Докато човек разпалва огън, отначало винаги има пращене и дим. Но въпреки трудностите в началото, веднъж лумне ли огънят, той продължава да гори равномерно. Така и съпрузите, които се подлагат на въздържания в съответствие с регулиращите принципи, стават мълчаливи и не усещат сексуална възбуда. Това носи духовна полза и на двамата. За да постигне такова равнище, човек трябва да се откаже от всички излишества.

Думата чӣра-вс, използвана в този текст, означава много стари, износени дрехи. Съпругата трябва да е особено аскетична и да не мечтае за разкош и хубави дрехи. Тя трябва да приема само най-необходимото за живот и да сведе до минимум съня и храната си. А за секс и дума не бива да става. Ако вярно служи на своя издигнат съпруг, който трябва да е чист предан на Бога, жената никога няма да изпитва сексуална възбуда. Такъв трябва да е животът на внапрастхите. Жената продължава да е заедно със съпруга си, но се подлага на такива сурови лишения и въздържания, че въпреки съвместния им живот половите контакти между двамата са напълно изключени. Ако живеят по такъв начин, съпрузите са свободни да останат заедно до края на дните си. Жената е по-слаба от своя съпруг и в дадената строфа тази идея е изразена с думите упа патим. Упа значи „близък до“, „почти равен на“. Тъй като е мъж, в обикновения случай съпругът е духовно по-напреднал от своята съпруга. Независимо от това тя трябва да се раздели със стремежа към разкош и не бива дори да се облича добре и да се реши. Едно от основните занимания на жените е да се решат. Когато приеме внапрастха обаче, жената не полага никакви грижи за косата си и тя цялата се сплъстява и става на възли. Като вижда съпругата си в такъв вид, мъжът не изпитва към нея плътско влечение, а и самата тя не чувства подобна възбуда. Така и двамата имат възможност да усъвършенстват духовното си съзнание. Когато постигнат това равнище на съществуване, наречено парамахаса, съпрузите действително се освобождават от материалното си съзнание. Ученик, който служи на духовния си учител с твърдост и постоянство, не е застрашен от опасност да падне отново в капана на м.

« Previous Next »