No edit permissions for Bulgarian
ТЕКСТ 49
ева вилапантӣ бл
випине 'нугат патим
патит пдайор бхартӯ
рудатй ашрӯй авартаят
евам – така; вилапантӣ – скърбейки; бл – бедната жена; випине – в безлюдната гора; анугат – вярно следваща; патим – съпруга си; патит – се свлече; пдайо – в нозете; бхарту – на съпруга си; рудатӣ – докато плачеше; ашрӯи – сълзи; авартаят – проливаше.
Така тази жена, най-покорна съпруга от всички, падна в нозете на мъртвия си съпруг и жално взе да нарежда в безлюдната горска пустош, а от очите ѝ непрекъснато се лееха сълзи.
Когато духовният учител си отиде от този свят, скръбта на учениците му е дълбока и силна като скръбта на вярната съпруга при кончината на нейния мъж.