ТЕКСТ 61

В истинското си положение Богът и живото същество са еднакви по качество. Богът е Върховният Дух, Свръхдушата, а живото същество е индивидуален дух, индивидуална душа. И макар че изначалната същност и на Бога, и на живото същество е духовна, при контакта си с материалната природа живото същество забравя истинската си самоличност и става обусловено. То започва да мисли, че е продукт на материалната природа. Заради материалното тяло то забравя, че е вечна (сантана) неразделна частица от Върховната Божествена Личност. Това намира потвърждение в думите мамаившо джӣва-локе джӣва-бхӯта сантана. Думата сантана се среща нееднократно в Бхагавад-гӣт. И Богът, и живото същество са сантана (вечни), а отвъд материалния свят има друг свят, който също е сантана. Именно това вечно (сантана) царство, а не материалният свят е истинският дом на живото същество. Материалният свят е преходна, външна енергия на Бога и живото същество се озовава в него, защото е искало да заеме позицията на Върховната Божествена Личност. В материалния свят то се стреми да достави максимално удоволствие на сетивата си. Тук обусловената душа непрекъснато приема различни тела и се занимава с всякакви дейности, но когато получи тяло с достатъчно развито съзнание, тя трябва да се опита да промени това положение и отново да се върне в духовния свят. Методът, който ѝ дава възможност да се върне вкъщи, обратно при Бога, се нарича бхакти йога, или още сантана-дхарма. Вместо да изпълнява кратковременни задължения, отнасящи се към материалното тяло, човек трябва да тръгне по пътя на сантана-дхарма, или бхакти йога, за да сложи край на това непрекъснато робство в различни материални тела и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Докато хората градят дейностите си на лъжлива основа, като се отъждествяват с материалното тяло, целият привиден напредък в науката и философията е безполезен: той просто отклонява човека от верния път. Андх ятхндхаир упанӣямн. Материалният свят е място, където слепци водят след себе си други слепци.