ТЕКСТ 62
аха бхавн на чняс тва
твам евха вичаква бхо
на нау пашянти каваяш
чхидра джту манг апи
ахам – Аз; бхавн – ти; на – не; ча – също; аня – различни; твам – ти; твам – ти; ева – със сигурност; ахам – какъвто съм; вичаква – виж само; бхо – скъпа приятелко; на – не; нау – между нас; пашянти – виждат; кавая – вещите учени; чхидрам – погрешно разграничаване; джту – когато и да е; манк – и най-малкото; апи – дори.
Скъпа приятелко, в качествено отношение между мене, Свръхдушата, и тебе, индивидуалната душа, няма разлика, защото и ти, и Аз сме духовни. В своята истинска същност ти си еднаква с мене по качество. Помисли върху това. Вещите учени, тези, които имат истинско знание, не намират качествена разлика между мене и тебе.
В качествено отношение Върховната Божествена Личност и живото същество са еднакви. Между тях няма реални различия. Илюзорната енергия непрекъснато тържествува над философите мвдӣ, защото те мислят, че Свръхдушата или не е обособена от индивидуалната душа, или просто не съществува. Друг път те изпадат в друга заблуда и смятат, че Свръхдушата е всичко съществуващо в този свят. Но кавая, същинските учени, добре знаят истината. Те не допускат подобни грешки. Те разбират, че по качество Богът и индивидуалната душа са еднакви, но знаят, че индивидуалната душа може да стане подвластна на м, докато Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, е повелител на м. М е творение на Върховния Бог (ма с), затова Той е неин повелител. Макар в качествено отношение да е тъждествена с Върховния Бог, индивидуалната душа е подчинена на м. Философите мвдӣ не правят разлика между управляващия и управляваните.