ТЕКСТ 64
ева са мнасо хасо
хасена пратибодхита
сва-стхас тад-вябхичреа
нам па пуна смтим
евам – така; са – той (индивидуалната душа); мнаса – живеещи заедно в сърцето; хаса – като лебеда; хасена – от другия лебед; пратибодхита – съветван; сва-стха – постигнал себепознание; тат-вябхичреа – отделен от Свръхдушата; нам – която е била загубена; па – възвърната; пуна – отново; смтим – истинска памет.
Така, заедно, двата лебеда живеят в сърцето. Когато единият получава съвети от другия, той възстановява истинското си положение. Той възвръща първоначалното си съзнание, своето Ка съзнание, което е загубил заради влечението си към материята.
В тази строфа ясно четем: хасо хасена пратибодхита. Индивидуалната душа и Свръхдушата са сравнени с лебеди (хаса), защото лебедите са бели, а белият цвят е символ на чистотата. Единият лебед обаче е по-висш от другия и му дава съвети. Когато по-низшият лебед се отдели от другаря си, той започва да изпитва влечение към материалното наслаждение и това става причина за неговото падение. Щом чуе наставленията на другия лебед, той осъзнава действителното си положение и отново възвръща своето изначално съзнание. Ка, Върховната Божествена Личност, идва в този свят (аватра), за да освободи своите предани и да унищожи демоните. А изричайки Бхагавад-гӣт, Той дава на живите същества възвишените си наставления. За да осъзнае истинската си същност, живото същество се нуждае от милостта на Бога и на духовния учител, защото смисълът на Бхагавад-гӣт не може да бъде проумян просто с академично образование. Човек трябва да овладее тайните на Бхагавад-гӣт от себепознала се душа.
тад виддхи праиптена
парипрашнена сева
упадекянти те гна
гнинас таттва-даршина
„Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината“ (Бхагавад-гӣт, 4.34).
И така, човек трябва да се обърне към истински духовен учител, който ще му помогне да възроди изначалното си съзнание. Тогава индивидуалната душа ще проумее, че е винаги подчинена на Свръхдушата. Веднага щом откаже да се подчинява на Свръхдушата и поиска да се наслаждава отделно от Бога, индивидуалната душа става обусловена от материята. А щом се отърси от този стремеж да владее или да се наслаждава отделно от Бога, тя отново става свободна. Много важно значение тук има думата сва-стха, „заел естественото си положение“. Човек заема естественото си положение, когато отхвърли своя пагубен стремеж към превъзходство. Съществена роля играе и думата тад-вябхичреа – тя показва, че когато, въставайки срещу Бога, живото същество го напуска, то загубва истинския си разум. Но по милостта на гуру и Ка то може отново да постигне освобождение и да възвърне присъщата си позиция. Всички тези стихове принадлежат на Шрӣла Нрада Муни и целта, с която той ги изрича, е да пробуди съзнанието ни. Живото същество и Свръхдушата са еднакви по качества, но живото същество трябва да следва напътствията на Свръхдушата. Това е неговата свобода.