ТЕКСТ 63

Тъй като са във властта на материята, философите мвдӣ са неспособни да видят разликата между Върховния Бог и живото същество. Слънцето знае, че няма разлика между него и отражението му във водата, но невежите виждат множество малки слънца, които всъщност са отражения във всеки един съд с вода. И слънцето, и отраженията му във водата блестят, но отраженията са малки, докато слънцето е огромно. Философите ваиави стигат до извода, че живото същество е просто миниатюрен модел на Върховната Божествена Личност. В качествено отношение Върховният Бог и живото същество са еднакви, но количествено те са различни – живите същества са само невзрачни частици от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог е цялостен, съвършен и могъщ. В предишната строфа Той казва: „Скъпа приятелко, няма разлика между мене и тебе“. Става дума за това, че няма разлика в качествата – очевидно е, че няма нужда Парамтм, Върховната Личност, да напомня на обусловената душа за количествената разлика между тях. Този, който е осъзнал духовната си природа, не се заблуждава, че е равен на Бога във всяко едно отношение. Макар че Богът и живото същество са еднакви по качество, живото същество, за разлика от Върховния, има склонност да забравя духовната си природа. Такава е разликата между липта и алипта. Богът, Върховната Личност, винаги е алипта – външната енергия не може да се докосне до него. Но обусловената душа, понеже е в контакт с материалната енергия, забравя истинската си същност. Затова в обусловеното си състояние тя се отъждествява с тялото. Между тялото и душата на Върховната Божествена Личност обаче няма разлика. Богът е изцяло духовен. Той никога не приема материално тяло. И Свръхдушата (Парамтм), и индивидуалната душа пребивават заедно в едно тяло, но Свръхдушата не е обвързана с обозначения, докато обусловената душа се отъждествява с тялото, в което се е въплътила. Свръхдушата е наричана антармӣ; тя прониква навсякъде. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (13.3). Кетра-гя чпи м виддхи сарва-кетреу бхрата – „О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела“.

Свръхдушата се намира във всяко едно тяло, а индивидуалната душа е обусловена само от едно конкретно тяло. Индивидуалната душа не може да знае това, което се случва в телата на другите, докато Свръхдушата знае всичко, което става във всички тела. С други думи, присъствайки във всички тела, Свръхдушата напълно съзнава духовната си позиция, докато индивидуалната душа е склонна да забравя своята истинска същност. Освен това индивидуалната душа не е вездесъща. В обусловеното си положение тя обикновено не разбира отношенията си със Свръхдушата. Много рядко – когато напълно се освободи от всяка обусловеност – тя успява да види истинската разлика между Свръхдушата и себе си. Когато Свръхдушата казва на индивидуалната душа „Между мене и тебе няма разлика“, тя ѝ напомня за нейната духовна природа, еднаква по качество с природата на Върховния. В Трета Песен на Шрӣмад Бхгаватам (3.28.40) е казано:

Огънят има различни аспекти – пламък, искри и дим. В качествено отношение те са едно нещо, но между огъня, пламъците, дима и искрите съществуват и разлики. Живото същество може да попадне във властта на материята, но Върховният Бог никога не става обусловен по такъв начин – това е разликата между тях двамата. Ведите отсъждат: тм татх птхаг дра бхагавн брахма-сагита. С думата тм се има предвид както индивидуалната душа, така и Богът, Върховната Личност, от чийто поглед нищо не убягва. Макар че и двамата са духовни, между тях винаги има разлика. В смтите пък е казано: ятхгне кудр виспхулиг вюччаранти. Както искрите излитат от големия огън, така миниатюрните индивидуални души са частици от огромния духовен пламък. В Бхагавад-гӣт (9.4) Бог Ка оповестява: мат-стхни сарва-бхӯтни на чха тев авастхита – „Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“. Въпреки че живите същества са частици от Бога, като искри, които се раждат от големия пламък, тяхното положение се различава от положението на Бога. Пак във връзка с това във Виу Пура е казано:

„Огънят гори на едно място, но излъчва наоколо топлина и светлина. Така и Богът, Върховната Личност, по различни начини разпростира енергиите си“. Живото същество е просто една от тези енергии – междинна енергия на Върховния. В известен смисъл, между енергията и нейния източник няма разлика, но, от друга страна, те са различни: едното е енергия, а другото – източник. По същия начин, формата сач-чид-нанда, за която се говори в Брахма сахит (ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха), винаги е различна от формата на живото същество, независимо дали то е обусловено или освободено. Само един атеист може да мисли, че Богът и живото същество са равни във всяко едно отношение. Затова Чайтаня Махпрабху казва: мвди-бхя шуниле хая сарва-нша – „Който взема пример от мвдӣте и смята, че Върховната Божествена Личност и индивидуалната душа са едно, той никога няма да разбере истинската философия“.