No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 65

бархиманн етад адхтма
прокйеа прадаршитам
ят парока-прийо дево
бхагавн вишва-бхвана

бархиман – царю Прчӣнабархи; етат – този; адхтмам – разказ за себепознанието; прокйеа – косвено; прадаршитам – поучих; ят – защото; парока-прия – описан чрез иносказания и затова интересен; дева – Върховният Бог; бхагавн – Божествената Личност; вишва-бхвана – причината на всички причини.

Царю Прчӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пураджана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.

В Пурите има редица подобни истории, разказани с цел да събудят у човека стремеж към себепознание. Във Ведите е казано: парока-при ива хи дев. Многобройните истории в Пурите са предназначени да пробудят в обикновените хора интерес към трансценденталните теми, но въпреки това в тях се говори за реални събития. Тези повествования не са митове без отношение към трансценденталната наука. В някои от тях са описани действителни исторически факти. Слушателят обаче трябва да се интересува най-вече от смисъла, скрит в тях. Простите хора лесно възприемат наставления под формата на притчи и алегории. Един от най-съществените елементи в процеса на бхакти йога е да се слуша за забавленията на Бога (шраваам кӣртана вио). Но който не се интересува от тях или не може да ги разбере, би могъл да извлече голяма полза, ако слуша предания и истории, подобни на тази, която Нрада Муни разказа.

По-надолу поместваме речник на по-важните думи в тази глава.

Агастя – умът.

деша-крӣ – дейности, резултат от минали грехове.

Амтя – умът като повелител на сетивата.

Арбуда-арбуда – различни видове шраваа и кӣртана, посветени на името, качествата, формата на Върховния Бог и т.н.

Ари – препятствия от типа на болестите.

Бхога – наслаждение (в случая се има предвид истинското, духовното наслаждение).

Бхтя – слугите на тялото, т.е. сетивата.

Ваидарбхӣ – жената, която в предишния си живот била мъж, получил сега женско тяло заради силната си привързаност към жена. Думата дарбха значи трева куша. Тази трева се използва при извършването на плодоносни ведически ритуали и церемонии, описани в раздела карма-кӣя. Следователно ваидарбхӣ е название за човек, който се ражда в семейство, следващо принципите на карма-кӣя. Но ако този, който е зает с карма-кӣя, има щастието да срещне предан (както се случило с Ваидарбхӣ, която се омъжила за Малаядхваджа), той постига целта на живота. Тогава той започва да отдава на Бога предано служене. За да постигне освобождение, обусловената душа просто трябва да следва наставленията на авторитетен духовен учител.

Видарбха-рджасиха – най-добрият сред тези, които са вещи в плодоносните дейности.

Вӣря – милостив човек.

Гха – дом (за да напредва духовно, човек се нуждае от усамотение или от благотворното общуване на преданите).

Двра – вратите на тялото, например очите и ушите.

Дж – интелигентност.

Джӣра-сарпа – изтощеният жизнен дъх.

Дравиа-рджа – предано служене; този, който е достоен да отдава предано служене.

Идхмавха – предан, който се обръща към духовен учител. Думата идхма значи дърва за горене. Брахмачрӣте събират дърва, за да разпалят жертвения огън. Елемент от духовното обучение на всеки брахмачрӣ е рано сутрин да пали огън и да принася в него различни жертвени дарове. Освен това той трябва да се обръща към духовния си учител за уроци върху трансценденталната наука. Според наставленията на Ведите, когато отива при духовен учител, човек трябва да носи със себе си дърва за извършването на жертвоприношения (яги). Дословно това ведическо предписание гласи следното:

тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет
самит-пи шротрия брахма-нихам

„За да овладее трансценденталното знание, човек трябва да се обърне към духовен учител. Когато отива при него, той трябва да носи дърва за горене, за да ги сложи в жертвения огън. Истински духовен учител е този, който е разбрал заключението на Ведите и затова постоянно служи на Върховната Божествена Личност“ (Муака Упаниад, 1.2.12). Като служи на такъв духовен учител, обусловената душа постепенно губи привързаността си към материалното наслаждение и под ръководството на духовния учител уверено напредва по пътя на духовното себепознание. Хората, които са заблудени от илюзорната енергия, никога не проявяват желание да се обърнат към истински духовен учител, за да постигнат целта на живота.

Клакан – старческата немощ.

Кма – висока температура.

Кулчала – мястото, където цари мир и покой.

Куумбинӣ – интелигентност.

МадирекаМадирека се нарича жената, която има подлудяващо красиви очи. С други думи, мадирека означава изключително красива девойка. А според Джӣва Госвмӣ мадирека е божеството, олицетворяващо бхакти. Този, който е привлечен от практиката на бхакти, започва да служи на Бога и на духовния учител и така постига крайната цел на живота. Ваидарбхӣ например станала последователка на своя съпруг. Както тя напуснала уютния дом, за да служи на съпруга си, така ученикът, който сериозно се стреми към духовно познание, трябва да пожертва всичко, за да служи на своя духовен учител. Вишвантха Чакравартӣ хкура казва: яся прасдд бхагават-прасда – който наистина иска да успее в своя живот, трябва неотклонно да следва наставленията на духовния си учител. Ако прави това, той бързо ще напредва по духовния път. Тези думи на Вишвантха Чакравартӣ съответстват на следното твърдение от Шветшватара Упаниад (6.23):

яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана

„Само на тези велики души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния си учител, незабавно им се открива най-дълбоката същност на знанието на Ведите“. А в Чхндогя Упаниад е казано: чрявн пуруо веда – „Ако се обърне към духовен учител, човек може да разбере всичко за духовното себепознание“.

Малаядхваджа – добър предан, сравняван със сандалово дърво.

Пачла – петте обекта на сетивата.

Париччхада – съвкупността от всички сетива.

Паура-джана – седемте елемента, от които е изградено тялото.

Паутра – търпение и сериозност.

Праджвра – вид треска, наричана още виу-джвра.

Пратикри – противодействащи средства, например мантри и лекарства.

Пура-плака – жизненият дъх.

Путра – съзнанието.

Саиника – състоянието, в което човек изпитва тристранните страдания.

Сапта-сута – седемте синове, а именно слушането за Бога, възпяването и помненето на Бога, отправянето на молитви към Бога, служенето в лотосовите му нозе, храмовото обожание на мӯртите и изпълняването на заповедите на Бога като негов слуга.

Саухдя – усилие.

Сута – синът на Ваидарбхӣ, с други думи, човек, който е постигнал известни успехи в плодоносните дейности и е получил възможност да срещне духовен учител, предан на Бога. Такъв човек започва да проявява интерес към науката на преданото служене.

Явана – слуга на Ямарджа.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена Пураджана се преражда в жена“.

« Previous