ТЕКСТ 65
бархиманн етад адхтма
прокйеа прадаршитам
ят парока-прийо дево
бхагавн вишва-бхвана
бархиман – царю Прчӣнабархи; етат – този; адхтмам – разказ за себепознанието; прокйеа – косвено; прадаршитам – поучих; ят – защото; парока-прия – описан чрез иносказания и затова интересен; дева – Върховният Бог; бхагавн – Божествената Личност; вишва-бхвана – причината на всички причини.
Царю Прчӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пураджана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.
В Пурите има редица подобни истории, разказани с цел да събудят у човека стремеж към себепознание. Във Ведите е казано: парока-при ива хи дев. Многобройните истории в Пурите са предназначени да пробудят в обикновените хора интерес към трансценденталните теми, но въпреки това в тях се говори за реални събития. Тези повествования не са митове без отношение към трансценденталната наука. В някои от тях са описани действителни исторически факти. Слушателят обаче трябва да се интересува най-вече от смисъла, скрит в тях. Простите хора лесно възприемат наставления под формата на притчи и алегории. Един от най-съществените елементи в процеса на бхакти йога е да се слуша за забавленията на Бога (шраваам кӣртана вио). Но който не се интересува от тях или не може да ги разбере, би могъл да извлече голяма полза, ако слуша предания и истории, подобни на тази, която Нрада Муни разказа.
По-надолу поместваме речник на по-важните думи в тази глава.
Агастя – умът.
деша-крӣ – дейности, резултат от минали грехове.
Амтя – умът като повелител на сетивата.
Арбуда-арбуда – различни видове шраваа и кӣртана, посветени на името, качествата, формата на Върховния Бог и т.н.
Ари – препятствия от типа на болестите.
Бхога – наслаждение (в случая се има предвид истинското, духовното наслаждение).
Бхтя – слугите на тялото, т.е. сетивата.
Ваидарбхӣ – жената, която в предишния си живот била мъж, получил сега женско тяло заради силната си привързаност към жена. Думата дарбха значи трева куша. Тази трева се използва при извършването на плодоносни ведически ритуали и церемонии, описани в раздела карма-кӣя. Следователно ваидарбхӣ е название за човек, който се ражда в семейство, следващо принципите на карма-кӣя. Но ако този, който е зает с карма-кӣя, има щастието да срещне предан (както се случило с Ваидарбхӣ, която се омъжила за Малаядхваджа), той постига целта на живота. Тогава той започва да отдава на Бога предано служене. За да постигне освобождение, обусловената душа просто трябва да следва наставленията на авторитетен духовен учител.
Видарбха-рджасиха – най-добрият сред тези, които са вещи в плодоносните дейности.
Вӣря – милостив човек.
Гха – дом (за да напредва духовно, човек се нуждае от усамотение или от благотворното общуване на преданите).
Двра – вратите на тялото, например очите и ушите.
Дж – интелигентност.
Джӣра-сарпа – изтощеният жизнен дъх.
Дравиа-рджа – предано служене; този, който е достоен да отдава предано служене.
Идхмавха – предан, който се обръща към духовен учител. Думата идхма значи дърва за горене. Брахмачрӣте събират дърва, за да разпалят жертвения огън. Елемент от духовното обучение на всеки брахмачрӣ е рано сутрин да пали огън и да принася в него различни жертвени дарове. Освен това той трябва да се обръща към духовния си учител за уроци върху трансценденталната наука. Според наставленията на Ведите, когато отива при духовен учител, човек трябва да носи със себе си дърва за извършването на жертвоприношения (яги). Дословно това ведическо предписание гласи следното:
тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет
самит-пи шротрия брахма-нихам
„За да овладее трансценденталното знание, човек трябва да се обърне към духовен учител. Когато отива при него, той трябва да носи дърва за горене, за да ги сложи в жертвения огън. Истински духовен учител е този, който е разбрал заключението на Ведите и затова постоянно служи на Върховната Божествена Личност“ (Муака Упаниад, 1.2.12). Като служи на такъв духовен учител, обусловената душа постепенно губи привързаността си към материалното наслаждение и под ръководството на духовния учител уверено напредва по пътя на духовното себепознание. Хората, които са заблудени от илюзорната енергия, никога не проявяват желание да се обърнат към истински духовен учител, за да постигнат целта на живота.
Клакан – старческата немощ.
Кма – висока температура.
Кулчала – мястото, където цари мир и покой.
Куумбинӣ – интелигентност.
Мадирека – Мадирека се нарича жената, която има подлудяващо красиви очи. С други думи, мадирека означава изключително красива девойка. А според Джӣва Госвмӣ мадирека е божеството, олицетворяващо бхакти. Този, който е привлечен от практиката на бхакти, започва да служи на Бога и на духовния учител и така постига крайната цел на живота. Ваидарбхӣ например станала последователка на своя съпруг. Както тя напуснала уютния дом, за да служи на съпруга си, така ученикът, който сериозно се стреми към духовно познание, трябва да пожертва всичко, за да служи на своя духовен учител. Вишвантха Чакравартӣ хкура казва: яся прасдд бхагават-прасда – който наистина иска да успее в своя живот, трябва неотклонно да следва наставленията на духовния си учител. Ако прави това, той бързо ще напредва по духовния път. Тези думи на Вишвантха Чакравартӣ съответстват на следното твърдение от Шветшватара Упаниад (6.23):
яся деве пар бхактир
ятх деве татх гурау
тасяите катхит хй артх
пракшанте махтмана
„Само на тези велики души, които имат непоколебима вяра в Бога и в духовния си учител, незабавно им се открива най-дълбоката същност на знанието на Ведите“. А в Чхндогя Упаниад е казано: чрявн пуруо веда – „Ако се обърне към духовен учител, човек може да разбере всичко за духовното себепознание“.
Малаядхваджа – добър предан, сравняван със сандалово дърво.
Пачла – петте обекта на сетивата.
Париччхада – съвкупността от всички сетива.
Паура-джана – седемте елемента, от които е изградено тялото.
Паутра – търпение и сериозност.
Праджвра – вид треска, наричана още виу-джвра.
Пратикри – противодействащи средства, например мантри и лекарства.
Пура-плака – жизненият дъх.
Путра – съзнанието.
Саиника – състоянието, в което човек изпитва тристранните страдания.
Сапта-сута – седемте синове, а именно слушането за Бога, възпяването и помненето на Бога, отправянето на молитви към Бога, служенето в лотосовите му нозе, храмовото обожание на мӯртите и изпълняването на заповедите на Бога като негов слуга.
Саухдя – усилие.
Сута – синът на Ваидарбхӣ, с други думи, човек, който е постигнал известни успехи в плодоносните дейности и е получил възможност да срещне духовен учител, предан на Бога. Такъв човек започва да проявява интерес към науката на преданото служене.
Явана – слуга на Ямарджа.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Пураджана се преражда в жена“.