No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

ятх ятх викрияте
гукто викароти в
татх татхопадратм
тад-вттӣр анукряте

ятх ятх – също като; викрияте – е възбуден; гуа-акта – под въздействието на гуите на природата; викароти – както тя действа; в – или; татх татх – подобно; упадра – наблюдател; тм – душата; тат – на интелигентността; вттӣ – занимания; анукряте – подражава.

Преди стана дума, че царицата е интелигентността на живото същество. Независимо дали човек спи или е буден, неговата интелигентност създава различни въображаеми ситуации. Под влияние на замърсената интелигентност живото същество създава във въображението си нещо и подражавайки на интелигентността, извършва подобни дейности с подобни последствия.

Тук се казва, че царица Пураджанӣ е самата интелигентност. Интелигентността действа винаги, независимо дали човек спи или е буден, но тя е замърсена от трите гуи на материалната природа. И понеже интелигентността на живото същество е замърсена от гуите, самото живо същество също е замърсено. Когато е обусловено, то действа под ръководството на замърсената интелигентност. Живото същество е просто един наблюдател, но независимо от това действа, подбуждано от замърсената си интелигентност, която в действителност е пасивен посредник.

« Previous Next »