No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 18 – 20

дехо ратхас тв индришва
саватсара-райо 'гати
дви-карма-чакрас три-гуа-
дхваджа пачсу-бандхура

кӯтир викрамо бхьо
мга-т прадхвати
екдашендрия-чамӯ
пача-сӯн-винода-кт

деха – тяло; ратха – колесница; ту – но; индрия – сетивата за придобиване на информация; ашва – конете; саватсара – всички години; рая – продължителност на живота; агати – без да напредват; дви – две; карма – дейности; чакра – колела; три – три; гуа – гуи на природата; дхваджа – флагове; пача – пет; асу – въздушни потоци; бандхура – робство; мана – умът; рашми – въже; буддхи – интелигентност; сӯта – кочияш; хт – сърце; нӣа – място за сядане; двандва – двойственост; кӯбара – прътовете за хамутите; пача – пет; индрия-артха – сетивни обекта; пракепа – оръжия; сапта – седем; дхту – елемента; варӯтхака – покрития; кӯти – опити на петте деятелни сетива; викрама – могъщество или процеси; бхя – външни; мга-тм – илюзорни стремежи; прадхвати – преследва; екдаша – единайсет; индрия – сетива; чамӯ – войници; пача – пет; сӯн – завист; винода – удоволствие; кт – осъществявайки.

Нрада Муни продължи: Колесницата, за която говорих, всъщност е тялото, а сетивата са конете, теглещи колесницата. Година след година с хода на времето тези коне бягат, без да срещат прегради по пътя си, но в действителност не напредват. Двете колела на колесницата са благочестивите и неблагочестивите дейности, а флаговете по нея са трите гуи на материалната природа. Петте въздушни потока са робството на живото същество, а въжето олицетворява ума. Интелигентността е кочияшът на колесницата. Мястото за сядане е олицетворение на сърцето, а прътовете, за които са прикрепени хамутите, са двойственостите, например болка и удоволствие. Покритията на колесницата са символ на седемте елемента, а петте различни процеса символизират работата на петте деятелни сетива. Войниците са олицетворение на сетивата, единайсет на брой. Изцяло погълнато от сетивното наслаждение, живото същество, което седи в колесницата, живот след живот тича подир сетивните удоволствия и се опитва да осъществи несбъднатите си мечти.

В тези строфи живо е обрисувано как живото същество се заплита в мрежите на сетивното наслаждение. Важна роля играе думата саватсара, която значи „ходът на времето“. Минават дни и седмици, месеци и години и живото същество става все по-зависимо от движението на колесницата. Колесницата върви на две колела, символ на благочестивите и греховните дейности. В зависимост от тези дейности живото същество получава определен вид тяло и постига дадено жизнено положение, но неговото преселване от тяло в тяло не може да се счита за реален прогрес. В Бхагавад-гӣт (4.9) е обяснено какво представлява истинският прогрес. Тяктв деха пунар джанма наити – човек е постигнал реален напредък, ако повече не е принуден да се въплъщава в друго материално тяло. Във връзка с това в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 19.138) се казва:

еита брахма бхари' ананта джӣва-гаа
чауршӣ-лака йоните карайе бхрамаа

Живото същество се скита навсякъде из вселената, попадайки в различни тела на различни планети. Понякога то се издига, друг път се спуска надолу, но тези движения не представляват реален прогрес. Истинският прогрес означава човек веднъж завинаги да напусне материалния свят. В Бхагавад-гӣт (8.16) това е изразено по следния начин:

брахма-бхуванл лок
пунар вартино 'рджуна
мм упетя ту каунтея
пунар джанма на видяте

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново“. Дори да се издигне до Брахмалока, най-висшата планета във вселената, след време човек трябва отново да се върне на по-низшите планети. Така, под влияние на трите гуи на материалната природа, той постоянно се скита нагоре-надолу и понеже е в плен на илюзията, си мисли, че напредва в определена посока. Той е като космически кораб, който денонощно обикаля около Земята, без да може да преодолее гравитационното ѝ поле. Понеже е ограничаван от земната гравитация, той не може да се издигне в космоса.

Както царят седи в колесница, така живото същество седи в тялото. Мястото, където е разположено то, е сърцето. Живото същество се намира в сърцето и оттам води вечна безрезултатна борба за съществуване. Нароттама дса хкура изразява тази мисъл по следния начин:

карма-ка, гна-ка, кевала виера бха,
амта бали йеб кхя
нн йони сад пхире, кадаря бхакаа каре,
тра джанма адха-пте я

Привлечено от плодоносните дейности и философските търсения, живото същество води тежка борба в материалния свят и единственото, което получава от нея, е ново тяло всеки следващ живот. То яде най-противни храни и с дейностите, които извършва за сетивни наслади, само се обрича да страда. Ако човек иска да постигне реален прогрес в своя живот, той трябва да изостави плодоносните дейности и философските спекулации – пътищата на карма-ка и гна-ка. Когато твърдо върви по пътя на Ка съзнание, той може да се спаси от принудителните раждания и смърти и от безплодната борба за съществуване. В тези стихове много голямо значение имат думите мга-т прадхвати – живото същество изпитва неутолима жажда за сетивни наслади. То е като елен, който отива да търси вода в пустинята. Еленът напразно търси вода там. В пустинята няма вода и той безсмислено жертва живота си. Всеки гради планове за бъдещо щастие, всеки вярва, че ако постигне дадена цел, ще бъде щастлив. Но когато постигне тази заветна цел, изведнъж осъзнава, че тя не го е направила по-щастлив. Тогава той започва да гради нови планове и да се стреми към следваща цел. Тази жажда, наречена мга-т, се основава на сетивното наслаждение в материалния свят.

« Previous Next »