ТЕКСТОВЕ 1а – 2а
сарвем ева джантӯн
сатата деха-поае
асти праг самятт
ко вишеас тад нм
лабдхвехнте мануятва
хитв дехдй-асад-грахам
тма-ст вихйеда
джӣвтм са вишияте
сарвем – всички; ева – несъмнено; джантӯнм – на животните; сататам – винаги; деха-поае – да поддържат тялото; асти – има; праг – интелигентност; самятт – основаваща се на; ка – каква; вишеа – разлика; тад – тогава; нм – от хората; лабдхв – постигнали; иха – тук; анте – накрая, след много раждания; мануятвам – човешка форма на живот; хитв – след като се откажат; деха-ди – в грубото и финото тяло; асат-грахам – погрешно схващане за живота; тма – на духовното знание; ст – по пътя; вихя – напускайки; идам – тялото; джӣва-тм – индивидуалната душа; са – тази; вишияте – се откроява.
Стремеж да се грижат за тялото си, за женската и за потомството се наблюдава и при животните. Те имат достатъчно разум за тези неща. И ако всички постижения на човека са свързани само с тези грижи, по какво се различава той от животните? Ние трябва да си дадем сметка, че сме постигнали човешка форма на съществуване след много, много раждания в процеса на еволюцията. Образованият човек, който престане да свързва възгледите си за живота с грубото и финото тяло, ще бъде просветлен от духовното знание и досущ като Върховния Бог ще се открои сред индивидуалните духовни души.
Казва се, че човекът е разумно животно, но от тази строфа се вижда, че и животните имат разум. Ако нямаха разум, как биха могли да полагат усилия, за да поддържат съществуването на тялото си? Не е истина, че животните нямат разум. Друг въпрос е, че техният разум не е много развит. Но при всички случаи не може да се отрече наличието на разум у животните. Смисълът на този стих е, че трябва да използваме разума си, за да разберем Върховната Божествена Личност, защото именно това е съвършенството на човешкото съществуване.