No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

кла-кан джар скл
локас т нбхинандати
свасра джагхе мтю
кая яванешвара

кла-кан – дъщерята на Времето; джар – старост; скт – директно; лока – всички живи същества; тм – нея; на – никога; абхинандати – желаят; свасрам – за своя сестра; джагхе – прие; мтю – смърт; кая – за унищожение; явана-ӣшвара – царят на яваните.

А Клакан, за която ставаше дума, е старостта. Никой не иска да я приеме, само Яванешвара (Явана-рджа), тоест смъртта, приема Джар, старостта, за своя сестра.

Живото същество, което е затворено в тялото, приема Клакан, старостта, едва преди смъртта си. Яванешвара всъщност е Ямарджа, символът на смъртта. Преди да отиде в обителта на Ямарджа, живото същество среща сестра му, Джар (старостта). Човек става жертва на Явана-рджа и неговата сестра заради греховете, които извършва. Те двамата нямат власт над хората в Ка съзнание, които отдават предано служене според наставленията на Нрада Муни. Човекът в Ка съзнание побеждава смъртта. Когато напусне сегашното си тяло, той не получава друго материално тяло, а се връща вкъщи, обратно при Бога. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт (4.9).

« Previous Next »