ТЕКСТОВЕ 23 – 25
дхайо вдхаяс тася
саиник яванш чар
бхӯтопасаргшу-рая
праджвро дви-видхо джвара
ева баху-видхаир дукхаир
даива-бхӯттма-самбхаваи
клишямна шата вара
дехе дехӣ тамо-вта
прендрия-мано-дхармн
тманй адхяся ниргуа
шете кма-лавн дхян
мамхам ити карма-кт
дхая – страдания, причинени от ума; вдхая – страдания, причинени от тялото, т.е. болести; тася – на Яванешвара; саиник – воини; яван – явани; чар – слуги; бхӯта – на живите същества; упасарга – в тежки моменти; шу – много скоро; рая – много могъщ; праджвра – на име Праджвра; дви-видха – два вида; джвара – треска; евам – така; баху-видхаи – различни видове; дукхаи – от страданията; даива – от провидението; бхӯта – от други живи същества; тма – от тялото и ума; самбхаваи – причинени; клишямна – подложено на страдания; шатам – сто; варам – години; дехе – в тялото; дехӣ – живото същество; тама-вта – във властта на материалното съществуване; пра – на живота; индрия – на сетивата; мана – на ума; дхармн – свойства; тмани – на душата; адхяся – погрешно приписвайки; ниргуа – макар и трансцендентално; шете – лежи; кма – на сетивното наслаждение; лавн – на части; дхян – медитирайки; мама – мое; ахам – аз; ити – и така; карма-кт – действащото лице.
Слугите на Яванешвара (Ямарджа), които са наречени воини на смъртта, са различните страдания, свързани с тялото и ума. Праджвра е олицетворение на двата вида треска – тази, предизвикана от прекомерно загряване, и треската, предизвикана от силна простуда, т.е. треската на коремния тиф и треската при пневмония. Живото същество, което лежи в тялото, е подложено на всевъзможни страдания, причинени от провидението, от други живи същества или от собственото му тяло и ум. Но въпреки тези страдания, принудено да задоволява необходимостите на тялото, ума и сетивата си и страдайки от всякакви болести, то гради многочислени планове заради страстното си желание да се наслаждава на материалния свят. Живото същество няма нищо общо с материалното битие, но заради измамния си егоизъм (концепциите мое и аз), породен от невежеството, то изпитва всички тези материални страдания. Така то живее в тялото сто години.
Ведите казват: асаго 'я пуруа. Живото същество в действителност не е свързано с материалното битие, защото душата не е материална. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт, където се казва, че живото същество е по-висша енергия, докато материалните елементи – земя, вода, огън, въздух и пр. – са низша енергия. Материалните елементи са наречени също така бхинна, отделена енергия. Когато влезе в съприкосновение с външната енергия, вътрешната, висшата енергия изпитва много страдания. На друго място в Бхагавад-гӣт (2.14) Богът казва: мтр-спаршс ту каунтея шӣтоа-сукха-дукха-д – когато е оковано в материалното тяло, живото същество изпитва най-различни страдания, причинявани от въздуха, водата и огъня, от слънцето, от горещини или студ, от преяждане, нездравословна храна или от нарушение на баланса между трите елемента, изграждащи тялото (капха, питта и вю) и т.н. Безбройните болести, които засягат червата, гърлото, мозъка и редица други части на тялото, са толкова силни, че причиняват на живото същество нетърпими страдания. И все пак то самото е различно от всички тези материални елементи. Двата вида треска, за които се говори в горните стихове, на съвременен език се наричат коремен тиф и пневмония. Силната треска е симптом за пневмония или коремен тиф, в случая наречени Праджвра. Друг вид страдания са неприятностите, причинени от други живи същества: държавата взема данъци, светът е пълен с крадци, престъпници и мошеници и т.н. Този вид страдания се наричат адхибхаутика. Освен това човекът страда от глад, епидемии, оскъдица, войни, земетресения и пр. Тези страдания са предизвикани от полубоговете или от други неуправляеми от нас фактори. В действителност живото същество има много врагове и за тях се говори толкова подробно само за да се подчертае колко болезнено и нетърпимо е материалното съществуване.
Знанието, че този свят е пълен с мъки и страдания, би трябвало да събуди у живото същество желание да се измъкне от капана на материята и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Докато се намира в материално тяло, живото същество всъщност не е щастливо. Заради тялото то се измъчва от жажда и глад и е подвластно на думите и ума, на гнева, на своя стомах, на гениталиите и ануса си и прочее. Само защото иска да задоволява сетивата си в материалния свят, то, трансценденталното живо същество, се оказва обкръжено от всевъзможни нещастия. Ако спре да търси сетивни удоволствия и използва своите сетива в служба на Бога, то ще разреши всички проблеми на съществуването си в материалния свят, с течение на времето, напредвайки в Ка съзнание, ще се освободи от всички страдания и щом напусне тялото си, ще се върне вкъщи, обратно при Бога.