ТЕКСТОВЕ 26 – 27
ядтмнам авигя
бхагаванта пара гурум
пуруас ту виаджджета
гуеу практе сва-дк
губхимнӣ са тад
карми куруте 'ваша
шукла ка лохита в
ятх-кармбхиджяте
яд – когато; тмнам – Върховната Душа; авигя – забравяйки; бхагавантам – Върховната Божествена Личност; парам – върховен; гурум – наставник; пуруа – живото същество; ту – тогава; виаджджета – се предава; гуеу – на гуите; практе – на материалната природа; сва-дк – който може да си гледа интересите; гуа-абхимнӣ – отъждествен с гуите на природата; са – той; тад – тогава; карми – плодоносни дейности; куруте – извършва; аваша – спонтанно; шуклам – бяло; кам – черно; лохитам – червено; в – или; ятх – в съответствие с; карма – работа; абхиджяте – се ражда.
По природа живото същество има мъничка независимост, която му позволява да си избере добра или лоша съдба, но когато забрави върховния си господар, Божествената Личност, то изцяло се предава в ръцете на гуите на природата. Под тяхно влияние то се отъждествява с тялото и се привързва към дейностите, които са в интерес на това тяло. Понякога живото същество е в гуата на невежеството, друг път – в гуата на страстта, а трети път – на доброто. Според това, във властта на кои гуи е, то получава различни тела.
В Бхагавад-гӣт (13.22) се обяснява защо живото същество получава различни по вид тела:
пуруа практи-стхо хи
бхукте практиджн гун
краа гуа-саго 'ся
сад-асад-йони-джанмасу
„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гуи. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“.
Заради общуването си с гуите на природата живото същество получава различни тела сред осем милиона и четиристотинте хиляди вида живот. Тук ясно е казано, че живото същество има известна, макар и много малка независимост – това се вижда от думата сва-дк,означаваща „който може да се грижи за интересите си“. Но по природа живото същество е съвсем малко, затова има опасност да сгреши в избора си. То може да започне да подражава на Върховната Божествена Личност. На слугата може да му се прииска да има собствено предприятие и да стане като господаря си. Ако избере този път, той се лишава от досегашното покровителство. Понякога начинанията му търпят крах, друг път успяват. Така и живото същество, което е неразделна частица от Ка, подема собствена инициатива, за да се конкурира с Върховния. Много живи същества биха искали да заемат положението на Бога, но това е напълно невъзможно. Затова тези, които се опитват да му подражават, водят тежка борба за съществуване с материалния свят. Живото същество става пленник на материята именно защото спира да служи на Бога и се опитва да му подражава. Философите мвдӣ подражават на Бога, като се опитват по изкуствен начин да станат едно с него. Когато си мислят, че са постигнали освобождение, те са просто във властта на измамните фантазии на собствения си ум. Никой не може да бъде равен на Бога или да стане едно с него. Който си въобразява, че е постигнал това, просто удължава робството си в материалното битие.