ТЕКСТ 3

Понеже Богът, Върховната Личност, остава неизвестен за обусловената душа, във ведическите писания понякога Той бива наричан ниркра, авигта или ав-мнаса-гочара. И наистина, материалните сетива са неспособни да възприемат формата, името, качествата, забавленията или атрибутите на Върховната Божествена Личност. Но когато човек е постигнал духовно съвършенство, той е способен да разбере всички тези аспекти на Върховния Бог. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣт (18.55). Бхакт мм абхиджнти вн яш чсми таттвата – човек може да разбере истински Бога, Върховната Личност, само като му отдава предано служене. Обикновените хора, тези, които са заети с благочестиви и неблагочестиви дела, не могат да проумеят формата, името и деянията на Бога. Но преданият е способен да узнае много за него. Той е в състояние да разбере, че Ка е Върховната Божествена Личност, че адресът му е Голока Вндвана и че всичките му дейности са духовни. Формата и деянията на Бога са недостъпни за материалистите, затова в шстрите Богът е наричан ниркра – този, чиято същност не може да бъде разбрана от материалистите. Това не означава, че Богът, Върховната Личност, няма форма; просто кармӣте, тези, които се занимават с плодоносни дейности, не могат да я разберат. В Брахма сахит неговата форма е наречена сач-чид-нанда-виграха. А в Падма Пура същата идея е изразена по следния начин:

„С ограничените материални сетива никой не може да разбере истински Ка. Но Той сам се открива на своите предани, които му доставят удоволствие с трансценденталното си любовно служене“.

Тъй като името, формата, качествата и действията на Ка, Върховната Божествена Личност, не могат да бъдат разбрани чрез материалните сетива, Той е наричан още адхокаджа – „недостъпен за сетивното възприятие“. Щом пречисти сетивата си с предано служене, по милостта на Бога преданият узнава всичко за него. В този текст особено важни са думите пумбхир нмабхир в кри-гуаи – Богът, Ка, Върховната Божествена Личност, има много имена, дейности и качества, но те не са материални. Всички тези имена, забавления и деяния са описани в шстрите и са достъпни за преданите, ала кармӣте (хората, които работят заради резултата) не могат да ги проумеят. Това не е по силите и на гнӣте (теоретизиращите философи). Макар че Бог Виу има хиляди имена, кармӣте и гнӣте смесват имената му с имената на полубоговете и хората. Те са неспособни да разберат истинското име на Върховния Бог и затова мислят, че Той може да бъде назован с всяко едно име. Според тях Той, Абсолютната Истина, е безличностен, следователно може да бъде наричан с кое да е име. Или пък твърдят, че Той няма име. Това обаче не е истина. Тук ясно е казано: нмабхир в кри-гуаи. Богът има конкретни имена, например Рма, Ка, Говинда, Нряа, Виу и Адхокаджа. Нещо повече, Той има безброй такива имена, но обусловената душа е неспособна да ги проумее.