ТЕКСТОВЕ 30 – 31
кут-парӣто ятх дӣна
срамейо гха гхам
чаран виндати яд-диа
даам оданам ева в
татх кмшайо джӣва
уччвача-патх бхраман
упарй адхо в мадхйе в
ти диа приприям
кут-парӣта – мъчено от глад; ятх – като; дӣна – клето; срамея – куче; гхам – от къща; гхам – на къща; чаран – скитайки се; виндати – получава; ят – чието; диам – в зависимост от съдбата си; даам – наказание; оданам – храна; ева – несъмнено; в – или; татх – така и; кма-шая – стремейки се да задоволи различни желания; джӣва – живото същество; учча – високо; авача – ниско; патх – по пътя; бхраман – скитайки се; упари – високо; адха – ниско; в – или; мадхйе – по средата; в – или; ти – отива към; диам – според съдбата си; прия – приятно; априям – неприятно.
Както гладното куче от врата на врата търси храна и според това, какво му е писано, някога го набиват и го изгонват, а друг път му дават нещо за ядене, така и живото същество, разкъсвано от многобройни желания, се скита из различни тела в зависимост от съдбата си. То ту се издига, ту отново пропада. Понякога то се озовава на райските планети, друг път – на адските, а трети път се ражда на средните планетни системи.
Тук положението на живото същество е сравнено с положението на куче. Може да се случи кучето да има богат господар, но може и да е бездомно. Ако стане куче на богаташ, то ще живее охолно. На Запад хората понякога завещават милиони на кучетата си. Но има и стотици кучета, които се скитат гладни по улиците. Затова сравнението между живота на обусловеното същество и кучешкия живот е много уместно. Впрочем този, който има интелигентност, разбира, че ако тъй или иначе трябва да живее като куче, по-добре е да стане куче на Ка. В материалния свят кучето веднъж е домашен любимец, друг път скита бездомно по улиците, но в духовния свят кучето на Ка е винаги и вечно щастливо. Затова в една от песните си Шрӣла Бхактивинода хкура казва: ваиава хкура томра кукура бали джнаха море. Той изразява желанието си да бъде куче на някой ваиава. Кучето ден и нощ пази пред вратата на господаря си и не позволява на лоши хора да влизат. По същия начин човек трябва да се посвети на служене на някой ваиава и да прави всичко възможно да го удовлетвори. Иначе той не може да напредва духовно. Но да оставим настрана духовния напредък – дори за да се издигне до по-висши материални планети, човек трябва да възпитава в себе си качества в гуата на доброто. Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣт (14.18):
ӯрдхва гаччханти саттва-стх
мадхйе тиханти рджас
джагханя-гуа-втти-стх
адхо гаччханти тмас
„Установените в гуата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гуата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гуа на невежеството пропадат до адските светове“.
На различните планетни системи има огромно разнообразие от живот, тъй като живите същества култивират в себе си най-различни качества в гуите на доброто, страстта и невежеството. Ако е в доброто, човек се издига до висшите планетни системи; ако е в страстта, остава на средните; а който пребивава в невежество, пропада до низшите видове живот.