ТЕКСТ 33
ятх хи пуруо бхра
ширас гурум удвахан
та скандхена са дхатте
татх сарв пратикри
ятх – като; хи – несъмнено; пуруа – човек; бхрам – товар; ширас – на главата; гурум – тежък; удвахан – носейки; там – този; скандхена – на рамото; са – той; дхатте – слага; татх – по подобен начин; сарв – всички; пратикри – противодействия.
Когато човек носи товар върху главата си и му дотежи, той премества товара на рамо, за да си почине. Така той се опитва да облекчи своето бреме. Но каквото и да прави, за да се облекчи от товара, той само го прехвърля от едно място на друго.
Тази строфа описва опитите на човек да прехвърли товара си от едно място на друго. Когато се измори да го носи на глава, той го слага на рамо. Но това не значи, че се освобождава от товара. По същия начин, в опита си да избегне един проблем, човешкото общество си създава друг и нарича това развитие на цивилизацията. Например съвременният човек е създал много автомобили, които му дават възможност да се придвижва бързо от място на място. Но заедно с автомобилите той си е създал и редица проблеми. Той е принуден да строи много пътища, ала и многото пътища се оказват недостатъчни да се избегнат задръстванията. Замърсява се въздухът, не достига горивото. И така, различните начини, които измисляме, за да предотвратим или сведем до минимум връхлитащите ни неприятности, в действителност не ни помагат да избегнем страданието. Това е просто илюзия. Ние само прехвърляме товара от главата на рамото си. Единственият реален начин да разрешим всичките си проблеми е да се отдадем на Бога, Върховната Личност, и да се оставим на неговата закрила. Богът е всемогъщ и може да направи така, че материалното съществуване да ни причинява по-малко болки.