ТЕКСТ 54
сумана-сама-дхарма стрӣ шараа шраме пупа-мадху-гандхават кудратама кмя-карма-випкаджа кма-сукха-лава джаихвяупастхди вичинванта митхунӣ-бхӯя тад-абхинивешита-манаса аагхри-гаа-сма-гӣтавад атиманохара-ванитди-джанлпев атитарм атипралобхита-карам агре вка-йӯтхавад тмана юр харато 'хо-ртрн тн кла-лава-вишен авигаайя гхеу вихаранта пхата ева парокам ануправтто лубдхака ктнто 'нта шареа ям иха парвидхяти там имам тмнам ахо рджан бхинна-хдая драум архасӣти.
сумана – цветя; сама-дхармам – също като; стрӣм – на жените; шарае – в убежището; шраме – семеен живот; пупа – в цветята; мадху – на меда; гандха – ароматът; ват – като; кудра-тамам – много незначителен; кмя – желан; карма – на дейностите; випка-джам – постигнат като резултат; кма-сукха – сетивно наслаждение; лавам – частица; джаихвя – удоволствие на езика; аупастхя – сексуална наслада; ди – като се започне с; вичинвантам – винаги мислейки за; митхунӣ-бхӯя – правейки секс; тат – от своята съпруга; абхинивешита – винаги погълнат; манасам – чийто ум; а-агхри – пчели; гаа – на рояците; сма – мелодичното; гӣта – пеене; ват – като; ати – много; манохара – привлекателно; ванит-ди – като се започне със съпругата; джана – на хората; лпеу – към разговорите; атитарм – изключително; ати – много; пралобхита – привлечен; карам – чиито уши; агре – отпред; вка-йӯтха – няколко тигъра; ват – като; тмана – на самия него; ю – живота; харата – отнемайки; аха-ртрн – дните и нощите; тн – всички те; кла-лава-вишен – миговете време; авигаайя – без да взема под внимание; гхеу – в семейния живот; вихарантам – наслаждавайки се; пхата – отзад; ева – несъмнено; парокам – незабелязван; ануправтта – дебнещ отзад; лубдхака – ловецът; кта-анта – повелителят на смъртта; анта – в сърцето; шареа – от стрела; ям – когото; иха – в този свят; парвидхяти – пронизва; там – това; имам – този; тмнам – ти самият; ахо рджан – о, царю; бхинна-хдаям – чието сърце е пронизано; драум – да видиш; архаси – трябва; ити – така.
Скъпи царю, в началото жената е много съблазнителна и примамлива, но накрая става омразна, също като красивото цвете, което след време се превръща в нещо противно. Когато общува с жена, човек се изпълва със сластни желания и започва да се наслаждава на секс, както се наслаждава на аромата на цвете. И понеже целият му семеен живот е посветен на сетивни наслади – като се започне от езика и се стигне до гениталиите, – той си въобразява, че е много щастлив. Свързан с жена си в едно цяло, той мисли единствено и непрекъснато за тези неща. Той изпитва огромна наслада, като слуша говора на своята жена и на децата си, подобен на жуженето на пчелите, събиращи нектар от цвете на цвете. Човек забравя, че пред него е времето, което с всеки изминал ден и с всяка следваща нощ скъсява живота му. Той не вижда, че му остава да живее все по-малко и по-малко, нито обръща внимание на повелителя на смъртта, който изотзад се опитва да го убие. Опитай се да проумееш това. Ти се намираш в опасно и рисковано положение и си застрашен от всички страни.
Материалистичният живот означава човек да забрави присъщата си позиция на вечен слуга на Ка. Тази забрава се задълбочава особено много в гхастха-шрама. Младият човек встъпва в гхастха-шрама, като се оженва за млада жена, която отначало винаги е много красива. Но с течение на времето, когато тя започне да ражда деца, да остарява и да иска от него все повече неща за нуждите на семейството, той започва да изпитва неприязън към нея, макар че сам я е поискал, когато е била млада. Човек се привързва към гхастха-шрама единствено поради две причини: жената готви вкусни ястия за удоволствие на неговия език и нощем му доставя сексуална наслада. Човекът, привързан към гхастха-шрама, постоянно мисли за тези две неща: за вкусни гозби и секс. Той открива особена прелест в думите на съпругата си, едно от удоволствията на семейното съществуване, и в бърборенето на малките си деца. Така той забравя, че един ден ще умре и че ако иска да получи добро тяло, трябва да се подготви за следващото си раждане.
Великият мъдрец Нрада използва алегорията за елена, за да накара царя да разбере, че се намира в същото положение, хванат като в капан. Семейният живот примамва и подвежда всеки човек. Така живото същество забравя, че трябва да се върне вкъщи, при Бога. То просто потъва в мрежите на семейното съществуване. Затова Прахлда Махрджа казва: хитвтма-пта гхам андха-кӯпа вана гато яд дхарим шрайета. Семейният живот е като запустял кладенец (андха-кӯпам), в който падне ли веднъж, човек е обречен на смърт, защото няма кой да дойде да му помогне. Прахлда Махрджа ни съветва, че докато имаме достатъчно сили и сетивата ни все още функционират, трябва да напуснем гхастха-шрама и да потърсим убежище при лотосовите нозе на Ка, като отидем в горите на Вндвана. Според принципите на ведическата култура, когато човек стигне определена възраст (когато стане петдесетгодишен), той трябва да се откъсне от семейния живот, да приеме внапрастха и след време да остане съвсем сам, давайки обет за саннса. Това е пътят, който ведическата цивилизация, наречена варшрама дхарма, препоръчва за хората. Като приеме саннса след като се е насладил на семейното съществуване, човек удовлетворява Върховния Бог, Виу.
Човек трябва да разбере в каква позиция го поставя семейният, светският живот. Това се нарича интелигентност. Той не бива да остава завинаги в капана на семейното съществуване, задоволявайки езика и гениталиите си в компанията на жена си. Така човек само си пропилява живота. Ведическата цивилизация категорично изисква мъжът да се раздели със семейството си, когато стигне определена възраст, ако се налага дори и насила. Самозваните привърженици на ведическата култура не се разделят от семействата си дори в самия край на своя живот, докато не бъдат принудени от смъртта. Необходимо е коренно да бъде променено общественото устройство и хората да се върнат отново към ведическите принципи на живот, според които всяко общество трябва да се дели на четири вари и четири шрама.