ТЕКСТ 61

Въпреки че причината за щастието и мъката, които изпитваме, се корени във финото тяло – в ума, интелигентността и егото, – грубото тяло все пак е необходимо като инструмент или средство за изпитване на страдание или наслада. Финото тяло продължава да действа дори след смяната на грубото тяло. Ако не получи друго грубо физическо тяло, живото същество е принудено да остане само във фино тяло, тоест като призрак. Човек става призрак, когато финото тяло остава да действа без посредничеството на някакво грубо тяло, което да изпълнява функцията на инструмент. Както се казва в тази строфа: шанам имам утсджя швасантам. Грубото тяло може да лежи в леглото и да си почива и макар че жизнените процеси в него не спират, живото същество може да го напусне, отивайки в някой сън, и после да се върне обратно в него. Когато се върне в грубото тяло, то забравя съня си. По същия начин, когато премине в ново грубо тяло, живото същество забравя за старото тяло. И така, финото тяло – умът, интелигентността и егото – създава атмосфера на желания и стремежи, на която се наслаждава живото същество вътре в него. Живото същество винаги остава във финото тяло, макар че грубото тяло се сменя и чрез него живото същество обитава различни планети. Всички дейности, които живото същество извършва с финото тяло, са илюзорни, защото не са вечни. Освобождение значи да се изтръгнем от оковите на финото тяло. Освобождението от грубото тяло е само преместване на душата от едно грубо тяло в друго. Когато умът е научен да действа в Ка съзнание, във висше съзнание в гуата на доброто, душата се пренася на висшите, райските планети или на Вайкуха планетите, в духовния свят. Затова човек трябва да промени съзнанието си, като овладява ведическото знание, което е дадено от Върховната Божествена Личност и е стигнало до нас по ученическата последователност. Ако сега подготвим финото си тяло, като винаги мислим за Ка, веднага щом напуснем грубото си тяло, ще се издигнем до Калока. Това е потвърдено от самата Върховна Божествена Личност:

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“ (Бхагавад-гӣт, 4.9).

Следователно смяната на грубото тяло не е от голямо значение. Това, което е важно, са измененията във финото тяло. Движението за Ка съзнание учи хората как да одухотворят своето фино тяло. Съвършен пример в това отношение е Махрджа Амбарӣа, чийто ум постоянно бил устремен към лотосовите нозе на Бог Ка. Са ваи мана ка-падравиндайо. Така и нашият ум трябва да е постоянно съсредоточен върху лотосовите нозе на Ка, който е въплътен в своята арч-виграха – мӯртито в храма. Освен това трябва непрекъснато да обожаваме Върховния. Ако използваме речта си, за да описваме деянията на Ка, а слуха си – да слушаме за неговите забавления и ако съблюдаваме регулиращите принципи, така че да запазим ума си и да напредваме в Ка съзнание, ние непременно ще постигнем равнището на духовното съществуване. И когато настъпи смъртният ни час, в нашия ум, интелигентност и его няма да има и следа от материалните замърсявания. Умът, интелигентността и егото съществуват реално, както е реално и живото същество. Когато умът, интелигентността и егото се пречистят, всички сетива на живото същество се одухотворяват. Така то постига своята форма сач-чид-нанда. Формата на Върховния Бог винаги е сач-чид-нанда, но живото същество, макар и да е неразделна частица от Бога, се замърсява от материята, когато пожелае да дойде в материалния свят, за да се наслаждава. В Бхагавад-гӣт (9.34) Богът сам обяснява как то може да се върне обратно при него:

„Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен“.