ТЕКСТ 68

Дейностите на живото същество, когато то е било в тяло на куче, може да бъдат отново изживени в ума, когато живото същество вече е в друго тяло. Затова на него ще му се струва, че никога не е чувало за такива неща, нито пък ги е виждало. Макар тялото да се сменя, умът си остава същият. Друг път сънуваме нещо, което се е случило с нас в този живот, ала още в детството ни. Сега тези епизоди ни се струват непознати и странни, но те са се съхранили в ума ни и затова се появяват и в нашите сънища. Причина за преселването на душата е финото тяло, което е хранилище на какви ли не материални желания. И те ще продължават да прииждат и да си отиват до момента, в който напълно не потопим съзнанието си в Ка. Такава е природата на ума – да мисли, да усеща и да желае. Ако не е погълнат от медитация върху лотосовите нозе на Ка, умът ще търси всевъзможни материални наслади. Сетивните възприятия се запазват в ума в хронологическа последователност и се проявяват едно подир друго, затова живото същество е принудено да приема едно след друго различни тела. Умът гради планове за материално наслаждение, а грубото тяло служи като инструмент за осъществяването на тези планове и стремежи. Умът е сцената, на която се появяват и изчезват всички желания. Затова в една от песните си Шрӣла Нароттама дса хкура ни съветва:

Съветът на Нароттама дса хкура е да усвоим и неотстъпно да следваме един принцип – да изпълняваме указанията на духовния си учител. Не трябва да искаме нищо друго. Ако твърдо се придържаме към регулиращите принципи, които духовният учител изисква от нас да следваме, умът ни постепенно ще се научи да не желае нищо друго освен да служи на Ка. Това постижение е съвършенството на живота.