ТЕКСТ 7
бхад-бала мано видд
убхайендрия-някам
пачл пача виа
ян-мадхйе нава-кха пурам
бхат-балам – много могъщ; мана – умът; видт – човек трябва да знае; убхая-индрия – и на двете групи сетива; някам – предводителят; пачл – царството Пачала; пача – пет; виа – сетивни обекта; ят – от които; мадхйе – сред; нава-кхам – притежаващ девет отвора; пурам – градът.
Единайсетият придружител, който командва останалите, е умът. Той е предводител на сетивата и в придобиването на знание, и в извършването на дейности. А царството Пачала е средата, в която човек се наслаждава на петте сетивни обекта. Вътре в царството се намира градът тяло с девет врати.
Умът е център на всички дейности и тук се казва, че е бхад-бала, „много могъщ“. Ако иска да се измъкне от капана на м, на материалното битие, човек трябва да владее ума си. В зависимост от това, как е възпитан, умът може да бъде приятел или враг на живото същество. Ако собственикът си намери съвестен управител, имотът му ще бъде в добро състояние, но ако управителят е крадец, той ще разори всички имения. По подобен начин и живото същество, което води обусловено, материално съществуване, дава големи пълномощия на ума си и винаги съществува потенциална опасност умът да го тласне към сетивно наслаждение. Ето защо Шрӣла Амбарӣа Махрджа съсредоточил най-напред ума си върху лотосовите нозе на Бога. Са ваи мана ка-падравиндайо. Когато умът е съсредоточен върху Божиите лотосови нозе, сетивата са под пълен контрол. Този начин за постигане на контрол се нарича яма, „подчиняване на сетивата“. Човек, който е в състояние да подчини сетивата си, е госвмӣ, а който е неспособен да владее ума си, се нарича го-дса. Умът ръководи цялата дейност на сетивата, осъществявана през различните телесни отвори, за което ще стане дума в следващата строфа.