ТЕКСТ 70
нха мамети бхво 'я
пуруе вявадхӣяте
вад буддхи-мано-'кртха-
гуа-вйӯхо хй андимн
на – не; ахам – аз; мама – мое; ити – така; бхва – съзнание; аям – това; пуруе – в живото същество; вявадхӣяте – е отделено; ват – докато; буддхи – интелигентност; мана – ум; ака – сетива; артха – сетивни обекти; гуа – на материалните качества; вйӯха – проявление; хи – несъмнено; анди-мн – финото тяло (съществуващо от незапомнени времена).
Докато съществува финото материално тяло, съставено от интелигентност, ум, сетива, сетивни обекти и реакции, следствие от материалните качества, се запазва и измамното самосъзнание, както и самият обект на измамното отъждествяване – грубото тяло.
Желанията, пазещи се във финото тяло, което се състои от ум, интелигентност и его, не могат да се изпълнят, ако няма грубо тяло, изградено от материалните елементи земя, вода, въздух, огън и етер. Докато не съществува грубо материално тяло, живото същество практически не може да действа в гуите на материалната природа. В тази строфа ясно се казва, че фините дейности на ума и интелигентността продължават заради удоволствието и страданието, което живото същество изпитва във финото си тяло. Материалното самосъзнание, породено от отъждествяването с материята (от схващанията аз и мое), е налице и сега, защото е съществувало от незапомнени времена. Но когато душата постигне съзнание за Ка, тя се издига до духовния свят и тогава действията на грубото и финото тяло, както и поражданите от тях реакции спират да оказват влияние върху нея.