ТЕКСТ 75
анена пуруо дехн
упдатте вимучати
хара шока бхая дукха
сукха чнена виндати
анена – чрез този процес; пуруа – живото същество; дехн – груби тела; упдатте – постига; вимучати – изоставя; харам – наслада; шокам – скръб; бхаям – страх; дукхам – нещастие; сукхам – щастие; ча – също; анена – чрез грубото тяло; виндати – се наслаждава.
Заради процесите, протичащи във финото тяло, живото същество приема различни груби тела и после ги напуска. Това се нарича преселение на душата. Така душата става подвластна на привидните удоволствия, скръб, страх, щастие и нещастие.
От това обяснение ясно се вижда, че първоначално, в своето незамърсено, духовно състояние, живото същество е като Върховната Божествена Личност. Но когато желанията за материални сетивни наслади замърсят ума му, то пада в материалния свят, както се обяснява и в тази строфа. Така започва неговото материално съществуване: живото същество преминава от тяло в тяло и се заплита все повече в мрежите на материалния свят. Процесът на Ка съзнание, предполагащ да се мисли постоянно за Ка, е трансценденталният процес, чрез който човек може да се върне към своя изначален, духовен живот. Предано служене означава непрекъснато да се мисли за Ка.
ман-ман бхава мад-бхакто
мад-джӣ м намаскуру
мм евайяси сатя те
пратиджне прийо 'си ме
„Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел“ (Бхагавад-гӣт, 18.65).
Човек постоянно трябва да отдава на Бога предано служене. Както се препоръчва в арчана-мрга, той трябва да извършва богослужения за мӯртито в храма и непрекъснато да изразява почитта си към него и към духовния учител. Такива са методите, препоръчани за онези, които действително искат да се освободят от материалното робство. Съвременните психолози изследват функциите на ума – мисленето, чувстването и желанието, – но не са в състояние да проникнат в самата му същност. От една страна, това се дължи на липса на знание, а, от друга, на факта, че не общуват с освободен чря.
Както е казано в Бхагавад-гӣт (4.2):
ева парампар-прптам
има рджарайо виду
са кленеха махат
його наа парантапа
„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено“. Воден от самозвани психолози и философи, съвременният човек не знае нищо за дейността на финото тяло и затова не може да разбере какво се има предвид, когато се говори за преселение на душата. По тези въпроси трябва да приемаме авторитетните истини, изложени в Бхагавад-гӣт (2.13):
дехино 'смин ятх дехе
каумра яувана джар
татх дехнтара-прптир
дхӣрас татра на мухяти
„Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Една уравновесена личност не се смущава от подобна промяна“. Докато хората не разберат смисъла на тази важна строфа от Бхагавад-гӣт, прогресът на цялата им цивилизация ще ги води към невежество, а не към знание.