No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 76 – 77

ятх та-джалӯкея
нпатй апати ча
на тяджен мриямо 'пи
прг-дехбхимати джана

вад аня на виндета
вявадхнена кармам
мана ева мануйендра
бхӯтн бхава-бхванам

ятх – както; та-джалӯк – гъсеница; иям – това; на апати – не отива; апати – отива; ча – също; на – не; тяджет – оставя; мрияма – в мига на смъртта; апи – дори; прк – предишно; деха – с тялото; абхиматим – отъждествяване; джана – човек; ват – докато; аням – друго; на – не; виндета – получи; вявадхнена – чрез прекратяването; кармам – на плодоносните дейности; мана – умът; ева – несъмнено; мануя-индра – о, повелителю на хората; бхӯтнм – на всички живи същества; бхава – за материалното съществуване; бхванам – причината.

Когато се придвижва от листо на листо, гъсеницата първо се хваща за следващото и едва тогава се откъсва от листото, на което седи. По същия начин, преди да напусне сегашното си тяло, със своите минали дейности живото същество оформя следващото си тяло. Това е така, защото в ума се пазят всичките му желания.

Живото същество, което изцяло се е отдало на материални дейности, силно се привързва към материалното тяло. Дори на прага на смъртта то продължава да мисли за него и за неговите роднини. Така живото същество остава изцяло във властта на телесните представи за живота и когато дойде време да умре, се ужасява, че трябва да се раздели с тялото си. Понякога умиращият остава дни наред в кома, преди да напусне тялото си. Това е често срещано сред така наречените общественици и политици, които си мислят, че без тях цялата страна ще пропадне и в обществото ще настане безредие. Това се нарича м. Политиците и държавниците не напускат своите постове, докато някой не ги застреля или не бъдат принудени от смъртта. Висшите сили предоставят на живото същество ново тяло, но живото същество е толкова силно привързано към сегашното си тяло, че не иска да го напусне и да се прехвърли в друго. Затова природните закони насила го принуждават да приеме следващо тяло.

практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа“ (Бхагавад-гӣт, 3.27).

Материалната природа е много силна и нейните гуи принуждават човека да приеме друго тяло. Тази сила е особено очевидна в случаите, когато живото същество трябва да премине в тяло, по-низше от сегашното. Човек, който в сегашното си тяло живее като свиня или куче, при следващото си раждане със сигурност ще получи такова тяло. Когато този, който сега благоденства в тяло на президент или премиер, разбере, че в следващия си живот ще трябва да стане свиня или куче, той отказва да си напусне тялото и затова преди да умре, дни наред лежи в кома. Така е било с много политици преди смъртта им. С други думи, следващото тяло вече е определено от висшите сили. Живото същество напуска сегашното си тяло и влиза в другото. Понякога в сегашното си тяло то чувства, че много от желанията и фантазиите му са останали неизпълнени. На такива хора, които са твърде силно привързани към обстоятелствата, в които протича сегашният им живот, не се позволява да приемат друго грубо материално тяло; те са принудени да водят призрачно съществуване. Но дори в тела на духове и привидения те създават неприятности на роднините и съседите си. Причината човек да се озове в такова положение е умът. Под негово влияние се оформят различните тела, които живото същество е принудено да приеме. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣт (8.6):

я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита

„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“. Мислите на живото същество, което е вътре в тялото и ума, може да бъдат кучешки, може да бъдат и божествени и от тях зависи какъв ще бъде неговият следващ живот. Това е обяснено в Бхагавад-гӣт (13.22):

пуруа практи-стхо хи
бхукте практиджн гун
краа гуа-саго 'ся
сад-асад-йони-джанмасу

„Живото същество, попаднало в материалната природа, следва различни начини на живот и се наслаждава на трите материални гуи. Това се дължи на контакта му с тази природа. Така то се среща с доброто и злото в различните жизнени форми“. Живото същество може да се пресели в по-низш или по-висш тип тяло в зависимост от това, с какви гуи на материалната природа общува. Ако е във властта на гуата на невежеството, получава тяло на животно или низше човешко раждане. Съответстващо тяло получава и този, който е под влияние на доброто или страстта. Това също се потвърждава в Бхагавад-гӣт (14.18):

ӯрдхва гаччханти саттва-стх
мадхйе тиханти рджас
джагханя-гуа-втти-стх
адхо гаччханти тмас

= „Установените в гуата на доброто постепенно се издигат до висшите планети; тези в гуата на страстта живеят на земните планети; а тези в отвратителната гуа на невежеството пропадат до адските светове“.

Това, с какви гуи на природата общува човек, зависи от ума. Забележителното движение за Ка съзнание е безценно благо за човечеството, защото учи хората да мислят постоянно за Ка, като извършват предано служене. Така след смъртта си те ще се озоват там, където ще имат възможност да общуват с Ка. Това се нарича с термина нитя-лӣл-правиа – „достигане на планетата Голока Вндвана“. Бхагавад-гӣт (18.55) дава следното обяснение:

бхакт мм абхиджнти
вн яш чсми таттвата
тато м таттвато гтв
вишате тад анантарам

„Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“. Когато напълно е потопил ума си в Ка съзнание, човек може да замине за планетата Голока Вндвана. За да постигне общуване с Върховната Божествена Личност, той трябва да разбере Ка. А методът, който му дава възможност да разбере Ка, е преданото служене. Когато действително опознае Ка, човек получава правото да се издигне до Калока и да общува там с него. Той постига това възвишено положение благодарение на ума. Но благодарение на ума той може да се озове и в свинско или кучешко тяло. Затова най-висшето съвършенство, което човек може да постигне в живота си, е да държи своя ум непрекъснато потопен в Ка съзнание.

« Previous Next »