ГЛАВА ТРЕТА

ТЕКСТ 1: Маитрея продължи: Така враждата между тъста и зетя – Дака и Шива – продължи много години.

ТЕКСТ 2: Дака страшно се възгордя, когато Брахм го посочи за главен сред всички Праджпати, прародителите на живите същества във вселената.

ТЕКСТ 3: Дака извърши жертвоприношението вджапея и бе уверен, че разполага с пълната подкрепа на Брахм. След това започна голямо жертвоприношение, наречено бхаспати-сава.

ТЕКСТ 4: От всички части на вселената за жертвоприношението се стекоха брахмари, велики мъдреци, полубогове от планетата на предците и други полубогове, всички придружавани от съпругите си, които носеха красиви накити и скъпоценности.

ТЕКСТОВЕ 5 – 7: Добродетелната девойка Сатӣ, дъщерята на Дака, чу как небесните обитатели, които прелитаха по небето, си говорят за великото жертвоприношение, започнато от баща ѝ. Тя видя как над самото ѝ жилище преминават красивите съпруги на обитателите на рая, стичащи се от всички посоки за церемонията. Очите на тези жени блестяха от радост, а самите те бяха облечени в прекрасни дрехи и украсени с изящни обици и огърлици с медалиони. Обзета от непреодолимо желание, Сатӣ се обърна към съпруга си, господаря на бхӯтите, и му каза.

ТЕКСТ 8: Сатӣ каза: Скъпи съпруже, твоят тъст е започнал велико жертвоприношение и всички полубогове, които той е поканил, отиват натам. Ако искаш, ние също можем да идем.

ТЕКСТ 9: Сигурна съм, че всичките ми сестри заедно със съпрузите си са отишли на тази велика жертвена церемония, за да се видят там с нашите роднини и близки. Аз също искам да си сложа накитите, които татко ми даде, и заедно с теб да отида на този празник.

ТЕКСТ 10: Там навярно са се събрали моите сестри, лели и чичовци и другите ми обични роднини и ако ида, ще мога да се видя с тях, ще видя и разветите знамена, и жертвения обред, извършван от великите мъдреци. Скъпи съпруже, много ми се иска и аз да отида там.

ТЕКСТ 11: Това удивително творение, проявеният космос, възниква от взаимодействието на трите материални гуи, съставляващи външната енергия на Върховния Бог. Тази истина е добре известна за теб. Аз обаче съм само клета жена и, както добре знаеш, не разбирам нищо от тези неща. Ето защо искам да ида още веднъж там, където съм се родила.

ТЕКСТ 12: О, неродени, о, синьошиести, не само мойте роднини, но и други жени, облечени в прекрасни одежди и украсени със скъпоценности, отиват натам със съпрузите и приятелите си. Погледни колко прекрасно стана небето, осеяно с белите им въздушни кораби, които плуват из него на големи ята.

ТЕКСТ 13: О, първи сред полубоговете, как може тялото на дъщерята да не трепне, когато тя чуе, че в бащиния ѝ дом се готви празник? И ако те смущава това, че не съм поканена, бъди спокоен – човек може да навести своя приятел, съпруг, духовен учител или баща и без специална покана.

ТЕКСТ 14: О, безсмъртни Шива, смили се над мене, изпълни това мое желание. Ти ме призна за половинка от твоето тяло, затова те моля, бъди снизходителен и изпълни горещата ми молба.

ТЕКСТ 15: Великият мъдрец Маитрея каза: Като изслуша молбата на скъпата си съпруга, Шива, закрилникът на планината Каилса, отвърна с усмивка, макар че си спомни язвителните, пронизващи сърцето слова, които Дака изрече пред покровителите на вселената.

ТЕКСТ 16: Великият повелител отвърна: Очарователна моя съпруго, казваш, че в дома на приятел човек може да отиде и без покана, и това е така, стига този приятел, отъждествявайки се с тялото, да не търси недостатъци у госта си и да не се изпълва с гняв срещу него.

ТЕКСТ 17: Извисените души са надарени с шест достойнства: образованост, аскетизъм, богатство, красота, младост и знатен произход. Но ако този, който притежава споменатите достояния, се възгордее с тях, тогава, заслепен от високомерие, той загубва целия си здрав разум и не е в състояние да оцени славата на великите.

ТЕКСТ 18: Човек не бива да влиза в къщата дори на приятел и на роднина, който е неуравновесен по характер и свъсил вежди, сърдито гледа към госта си.

ТЕКСТ 19: Шива продължи: Вражеските стрели причиняват по-малка болка от тежките думи на близък роднина, защото обидата, нанесена от близък човек, разкъсва сърцето и денем, и нощем.

ТЕКСТ 20: Моя белолика съпруго, не е тайна, че сред многото дъщери на Дака ти си му най-любимата, но въпреки това в неговия дом няма да те посрещнат почтително, защото си моя жена. Нещо повече, ще съжаляваш, задето си се свързала в брачен съюз с мене.

ТЕКСТ 21: Когато човек се ръководи от лъжливото его, той постоянно страда – и физически, и психически, – затова не може да се примири с величието на себепозналите се. Неспособен да се издигне до равнището им и да постигне себепознание, той ги ненавижда така, както демоните ненавиждат Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 22: Моя млада съпруго, вярно е, че роднините и приятелите се поздравяват един друг, като стават на крака, разменят си приветствия и си отдават поклони. Но хората, които са достигнали трансцендентално равнище, са интелигентни и затова отправят тези почитания към Свръхдушата, намираща се вътре в тялото, а не към личността, която се отъждествява с него.

ТЕКСТ 23: Аз постоянно отдавам почит на Бог Всудева с чисто Ка съзнание. Ка съзнание е вечно чистото съзнание, в което пред човека докрай се открива Върховната Божествена Личност, позната като Всудева.

ТЕКСТ 24: Въпреки че баща ти е създател на твоето тяло, ти не бива да ходиш при него, защото той и неговите привърженици ме ненавиждат. Тази ненавист, о, почитаема, го накара да ме оскърби с тежки слова, независимо че аз нищо лошо не му бях сторил.

ТЕКСТ 25: Но ако въпреки всичко решиш да отидеш, пренебрегвайки думите ми, знай, че не те чака нищо хубаво. Ти винаги си се радвала на почит и уважение, затова когато най-близкият ти роднина те оскърби, за тебе тази обида ще е равнозначна на смърт.