ТЕКСТ 16
аптхаг-дхарма-шӣлн
сарве ва сумадхям
аптхаг-дхарма-шӣлея
бхӯт патнй арпитша
аптхак – без разлики; дхарма – занимание; шӣлнм – чийто характер; сарвем – всички; ва – вие; су-мадхям – девойка с тънка талия; аптхак – без разлики; дхарма – занимание; шӣл – благонравно; иям – това; бхӯт – нека стане; патнӣ – съпруга; арпита-ша – изцяло предана.
Вие сте братя и си приличате по характер – всеки от вас е предан на Бога и е покорен син. Тази девойка притежава същите качества и е много предана на вас всички. Следователно и девойката, и вие, синове на Прчӣнабархи, се намирате на едно и също равнище, обединени от общи принципи.
Според ведическите морални норми мъжът може да има няколко съпруги, но на жената не е позволено да има много съпрузи. Понякога обаче се случва и жената да има повече от един съпруг. Драупадӣ например била омъжена едновременно за петимата братя Пави. Така и в дадения случай Богът, Върховната Личност, наредил на всички синове на цар Прчӣнабархиат да се оженят за дъщерята на великия мъдрец Кау и Прамлоч. Само в много редки случаи на някоя девойка може да се разреши да има едновременно няколко съпрузи, ако е способна да се отнася еднакво към тях. Това не е по възможностите на обикновените жени. Само надарените с изключителни достойнства и добродетели може да получат разрешение да сключат брак с повече от един мъж. В сегашната епохата на Кали трудно ще открием такива уравновесени, безпристрастни жени. Ето защо в писанията се казва: калау пача виварджайет. В днешната епоха е забранено жената да сключва брак с брата на своя съпруг. Този обичай и до ден-днешен се следва в някои от планинските райони на Индия. Богът казва: аптхаг-дхарма-шӣлея бхӯт патнй арпитша. С благословията на Върховния всичко става възможно. Богът дал на девойката личната си благословия, за да може да бъде еднакво предана на всичките братя. Изразът аптхаг-дхарма означава „предписани задължения, които имат една цел“ и се среща в Бхагавад-гӣт. Бхагавад-гӣт има три главни раздела: карма йога, гна йога и бхакти йога. Думата йога значи „дейност в името на Върховната Божествена Личност“. Бхагавад-гӣт (3.9) утвърждава:
ягртхт кармао 'нятра
локо 'я карма-бандхана
тад-артха карма каунтея
мукта-сага самчара
„Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виу; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виу – така ще станеш завинаги свободен“.
Човек може да работи според задълженията, които са му отредени, с единствената цел да удовлетвори ягя-пуруа, Върховната Божествена Личност. Такъв начин на действие се нарича аптхаг-дхарма. Различните части на тялото може да изпълняват различни функции, но крайната цел на техните дейности е една – да поддържат съществуването на цялото тяло. По същия начин и ние, ако работим за удоволствието на Върховната Божествена Личност, ще открием, че задоволяваме и всички останали. Трябва да следваме примера на Прачетсите, чиято единствена цел била да доставят удоволствие на Върховния Бог. Това се нарича аптхаг-дхарма. В Бхагавад-гӣт (18.66) се казва: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – „Остави всички религии и просто ми се предай“. Така ни съветва Бог Ка. Единственото, към което трябва да се стремим, е да действаме в Ка съзнание, за да доставим радост на Бога. Това е истинското единство, аптхаг-дхарма.