ТЕКСТ 20
навявад дхдайе ядж гьо
брахмаитад брахма-вдибхи
на мухянти на шочанти
на хянти ято гат
навя-ват – винаги все по-бодър; хдайе – в сърцето; ят – като; гя – върховният знаещ, Парамтм; брахма – Брахман; етат – това; брахма-вдибхи – от тези, които отстояват Абсолютната Истина; на – никога; мухянти – са заблуждавани; на – никога; шочанти – скърбят; на – никога; хянти – са ликуващи; ята – когато; гат – са постигнали.
Преданите винаги са заети с дейности в предано служене, затова каквото и да извършват, се чувстват все по-бодри и силни. Благодарение на всезнаещата Свръхдуша, която се намира в сърцата им, те изпитват усещане за непрекъснато обновяване. Следовниците на Абсолютната Истина наричат това състояние „пребиваване в Брахман“. На това освободено равнище (брахма-бхӯта) човек никога не изпада в заблуда. Той нито скърби, нито се радва без мярка. Това са признаците на състоянието, наречено брахма-бхӯта.
Свръхдушата в сърцето на предания по различни начини го вдъхновява да напредва по духовния път. Преданият не изпитва скука и еднообразие, нито пък има усещането, че тъпче на едно място. Ако човек започне да повтаря материално име от материалния свят, само след няколко пъти безкрайно ще се отегчи. Но мах-мантрата Харе Ка може да повтаряме денонощно и никога няма да се уморим. Колкото повече мантруваме, толкова повече мантрата ще предизвиква у нас усещането за свежест и обновление. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ възкликнал, че ако би могъл да има милиони уши и езици, действително би изпитал духовното блаженство от повтарянето на мах-мантрата Харе Ка. За предания, достигнал висше ниво на духовен напредък, всичко е извор на вдъхновение. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че се намира в сърцата на всички живи същества и помага на всеки да си спомня и да забравя. По милостта му преданият получава от него неизчерпаемо вдъхновение.
те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи йога та
йена мм упанти те
„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣт, 10.10).
В предишната строфа се каза, че който е зает в благотворните дейности на преданото служене (кушала-кармам), е воден лично от Свръхдушата, наречена тук гя – този, който знае всичко: миналото, настоящето и бъдещето. Свръхдушата подсказва на искрените, безкористни предани как все повече и повече да се приближават към Върховната Божествена Личност. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госвмӣ отбелязва, че Свръхдушата, която е пълна еманация на Божествената Личност, се намира в сърцето на всеки, но в сърцето на предания разкрива своята постоянно обновяваща се същност. Вдъхновяван по този начин от Свръхдушата, преданият изпитва нарастващо трансцендентално блаженство в преданото си служене.