ТЕКСТ 19
гхев вишат чпи
пус кушала-кармам
мад-врт-та-мн
на бандхя гх мат
гхеу – в семеен живот; вишатм – които са встъпили; ча – също; апи – дори; пусм – на хора; кушала-кармам – заети с благоприятни дейности; мат-врт – в разговори за мене; та – преминава; мнм – всеки миг на които; на – не; бандхя – за робство; гх – семейният живот; мат – се смята.
Хората, заети в благотворните дейности на преданото служене, разбират съвършено добре, че Богът, Върховната Личност, е този, който в крайна сметка получава плодовете на всички дела и им се наслаждава. Като съзнават това, те предлагат резултатите от труда си на Върховния Бог и през целия си живот разговарят за него. Дори ако такъв човек е семеен, последиците от дейностите му не оказват влияние върху него.
Обикновено семейният човек се привързва изключително силно към плодоносните дейности. С други думи, той се опитва да се наслаждава на резултата от своя труд. Но преданият знае, че най-висшият наслаждаващ се и върховният собственик на всичко е Ка (бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам). Ето защо той не смята себе си за господар на своите дейности. Той знае, че собственик на всичко е Върховният Бог, и затова предлага резултатите от труда си на него. Ако човек следва този основен принцип, тогава дори да живее със семейството и децата си, никога няма да бъде докоснат от замърсяванията на материалния свят. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣт (3.9):
ягртхт кармао 'нятра
локо 'я карма-бандхана
тад-артха карма каунтея
мукта-сага самчара
Който се опитва да се наслаждава на плодовете от дейността си, става техен роб. Но ако предлага тези плодове, т.е. доходите от своите дейности, на Върховната Божествена Личност, за него те не се превръщат в окови – в това се крие тайната на успеха. Обикновено хората приемат саннса, за да се освободят от последствията на плодоносните дейности. Човек, който не получава за себе си резултатите от труда си, а ги предлага на Върховната Божествена Личност, без съмнение е освободена душа. Шрӣ Рӯпа Госвмӣ потвърждава това в Бхакти-расмта синдху:
ӣх яся харер дсйе
карма манас гир
никхилсв апй авастхсу
джӣван-мукта са учяте
Ако човек посвещава в служене на Бога своя живот, богатство, слово, интелигентност и всичко останало, което притежава, той ще е свободен винаги и при всякакви обстоятелства. Такава личност се нарича джӣван-мукта – освободена душа още в сегашния си живот. Лишени от Ка съзнание, хората, които извършват материални дейности, затъват все повече и повече в мрежите на материалното робство. Те са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от всяка една своя дейност. Ето защо движението за Ка съзнание е най-висшето благо за хората – то им дава възможност постоянно да служат на Ка. Преданите мислят за Ка, действат за Ка, ядат за Ка, спят за Ка и работят за Ка. По такъв начин те използват всичко в служба на Ка. Този, на когото целият му живот преминава в Ка съзнание, се спасява от материалните замърсявания. Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа казва:
ка-бхаджане х хая анукӯла
виая бали тге тх хая бхӯла
Ако някой притежава рядко срещаното умение да използва всичко в служене на Бога и да свързва всичко с това служене, би било непростима грешка да се отрече от материалния свят. Трябва да се научим да използваме всичко в служба на Бога, защото всичко е свързано с Ка. Това е истинският смисъл на живота и тайната на всеки успех. В трета глава от Бхагавад-гӣт (3.19) срещаме същата мисъл:
тасмд асакта сатата
кря карма самчара
асакто хй чаран карма
парам пноти пӯруа
„Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния“.
В трета глава на Бхагавад-гӣт внимателно се анализират материалните дейности, които се извършват с цел да бъде удовлетворен Върховният Бог, и материалните дейности, извършвани заради сетивна наслада. Заключението е, че между тях има съществена разлика. Материалните дейности, преследващи сетивно наслаждение, са причина за материално робство, докато същите тези дейности, извършвани за удоволствието на Ка, стават причина за освобождение. Следният пример ни помага да разберем по-добре как една и съща дейност може да причини робство и освобождение. Ако яде прекалено много млечни продукти – кондензирано мляко, сладък ориз и пр., – човек може да си развали стомаха или да получи стомашно разстройство. Но всички стомашни разстройства бързо се лекуват с друг млечен продукт – кисело мляко с черен пипер и сол. Иначе казано, едни млечни храни са причина човек да се разболее, а други – да се излекува.
Ако по особената милост на Върховната Божествена Личност преданият е заобиколен от материално изобилие и удобства, той не трябва да счита това изобилие като причина за робство. Когато духовно зрелият предан е благословен с материални богатства, те не му оказват неблагоприятно влияние, защото той знае как да ги използва в служба на Бога. Световната история познава не малко подобни примери. Достатъчно е да споменем царе като Птху Махрджа, Прахлда Махрджа, Джанака, Дхрува, Ваивасвата Ману и Махрджа Иквку – всички те били велики владетели и получили изключителни благословии от Върховната Божествена Личност. Ако преданият не е зрял духовно, Богът ще му отнеме всички материални блага. Върховната Божествена Личност формулира това по следния начин: ясхам анугхми харийе тад-дхана шанаи – „Първата проява на милост към моите предани е да им отнема всички материални богатства“. Върховният Бог отнема тези материални богатства, които са пречка за преданото служене, но на зрелия предан предоставя всички възможни материални блага.