ТЕКСТ 21
маитрея увча
ева брува пуруртха-бхджана
джанрдана прджалая прачетаса
тад-даршана-дхваста-тамо-раджо-мал
гирган гадгада сухттамам
маитрея увча – Маитрея каза; евам – така; брувам – говорейки; пуруа-артха – на най-ценните постижения в живота; бхджанам – дарителят; джана-арданам – който отстранява всичко неблаготворно за предания; прджалая – с допрени длани; прачетаса – братята Прачетси; тат – него; даршана – като видяха; дхваста – разпръсна; тама – на мрака; раджа – на страстта; мал – чието замърсяване; гир – с глас; аган – отдадоха молитви; гадгада – треперещ; сухт-тамам – на най-добрия от всички приятели.
Великият мъдрец Маитрея каза: След тези думи на Върховния Бог Прачетсите започнаха да му отдават молитви. Богът дарява всички сполуки в живота, Той е върховният благодетел. Той е и най-добрият приятел, който отнема на преданите всички страдания. С треперещ от екстаз глас Прачетсите започнаха да му се молят. Те бяха пречистени от присъствието на Бога, който се намираше лице в лице с тях.
В този текст Богът е наречен пуруртха-бхджанам (дарител на онова, което е най-висша цел на живота). Към какъвто и успех да се стремим в своя живот, може да го постигнем с милостта на Върховния. Прачетсите вече били спечелили тази милост и повече не били подвластни на материалните гуи. Влиянието на материалните гуи около тях се разсеяло, както слънчевите лъчи разпръскват нощния мрак. Понеже Богът лично се явил пред Прачетсите, от замърсяванията на материалните гуи (раджас и тамас) не останала и следа. По същия начин, когато безкористният предан повтаря мах-мантрата Харе Ка, той се очиства от всички материални замърсявания, защото между името на Бога и самия Бог няма разлика. В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.17) се казва:
шват сва-катх ка
пуя-шраваа-кӣртана
хдй анта-стхо хй абхадри
видхуноти сухт сатм
„Божествената Личност Шрӣ Ка, който е Парамтм (Свръхдуша) в сърцето на всеки и благодетел на честните предани, очиства сърцата им от желанието за материални сетивни наслади, ако те са развили потребност да слушат посланията му, които сами по себе си са благотворни, стига да се повтарят и слушат по правилен начин“.
Святото име на Бога е самият Бог и всеки, който го повтаря или слуша, се пречиства. Постепенно от материалните замърсявания на такъв човек не остава и следа. Понеже Богът лично се явил пред тях, Прачетсите вече се били пречистили и затова, допрели длани, могли да му отправят подобаващи молитви. С други думи, веднага щом започнат да отдават предано служене, преданите превъзмогват всички материални замърсявания. Потвърждение на това откриваме в Бхагавад-гӣт (са гун саматӣтяитн брахма-бхӯя калпате). Понякога преданите чувстват неудовлетворение, защото не могат да виждат Върховната Божествена Личност непосредствено, лице в лице. Когато Прачетсите видели Върховния Бог да стои пред тях, цялото им униние изчезнало без следа.