ТЕКСТ 22
прачетаса ӯчу
намо нама клеша-виншаня
нирӯпитодра-гухвая
мано-вачо-вега-пуро-джавя
сарвка-мргаир агатдхване нама
прачетаса ӯчу – Прачетсите казаха; нама – поклони; нама – поклони; клеша – материално страдание; виншаня – на този, който унищожава; нирӯпита – установено; удра – възвишени; гуа – качества; хвая – чието име; мана – на ума; вача – на речта; вега – скоростта; пура – преди; джавя – чиято скорост; сарва-ака – на всички материални сетива; мргаи – по пътищата; агата – неосезаем; адхване – чийто ход; нама – изразяваме почитанията си.
Прачетсите казаха следното: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всички материални беди и страдания. Възвишените Ти трансцендентални качества и твоето свято име носят благо на всеки. Тази истина е установен факт. Ти се движиш по-бързо от ума и от думите. Ти не можеш да бъдеш възприет с материалните сетива. Ето защо ние отново и отново Ти отдаваме смирени поклони.
В тази строфа много важна е думата нирӯпита, която значи „установено“. Не се налага да провеждаме изследвания, за да открием Бога или да напредваме в областта на духовното знание – всички заключения се съдържат във Ведите. Ето защо в Бхагавад-гӣт (15.15) Богът казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – пътят, предлаган от Ведите, води до съвършено и окончателно осъзнаване на Върховната Божествена Личност. Ведите отсъждат: ата шрӣ-ка-нмди на бхавед грхям индрияи – човек не може да разбере трансценденталните имена, форми, качества, атрибути и забавления на Бога с притъпените си материални сетива. Севонмукхе хи джихвдау сваям ева спхуратй ада: по безпричинната си милост Богът сам се открива на предания, който използва сетивата си по позитивен начин в предано служене. Такъв е пътят на Ведите, който води до най-висшата цел. Ведическите писания изтъкват още, че просто като повтаря святите имена на Бога, човек постига духовното съвършенство. Ние не можем да се приближим до Бога дори ако се движим със скоростта на ума или словото, но ако неотклонно следваме пътя на преданото служене, ще достигнем Върховния бързо и без затруднения. С други думи, Върховният Бог може да бъде привлечен с предано служене и е в състояние да се приближи към нас много по-бързо, отколкото ние с умозрителните си разсъждения можем да се приближим до него. Той сам е казал, че е отвъд пределите на философските размишления и догадки и скоростта на човешката мисъл, но лесно може да бъде достигнат чрез собствената му незаслужена милост. И така, Богът е постижим единствено по безпричинната си милост. Всички останали методи са безрезултатни.