ТЕКСТ 35

Думата ваикуха значи „без тревоги“, а материалният свят, обратно, е пълен с тревоги. Прахлда Махрджа казва: сад самудвигна-дхим асад-грахт. Живите същества, заселили се в материалния свят, постоянно са разкъсвани от безпокойства. Мястото, в което чистите предани разговарят на святи теми, свързани с Върховната Божествена Личност, незабавно се превръща във Вайкуха. В това се състои методът на шраваа кӣртана вио – възславянето на Върховния Бог Виу и слушането за него. Самият Той потвърждава:

„Скъпи Нрада, Аз всъщност не живея в обителта си, Вайкуха, нито се намирам в сърцата на йогӣте, а пребивавам там, където чистите ми предани възпяват Моето свято име и говорят за формата, забавленията и качествата ми“. Вайкуха-атмосферата се създава благодарение на присъствието на Бога под формата на трансцендентална звукова вибрация. В такава среда няма страх и тревоги. Живите същества не се боят едно от друго. Слушането на святите имена и славенето на Бога са чисти, благочестиви дейности. Шват сва-катх ка пуя-шраваа-кӣртана (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.17). Те веднага погасяват силната материална жажда. Движението за сакӣртана, започнато от Обществото за Ка съзнание, е призвано да създаде Вайкуха – трансцендентален свят, лишен от тревоги – дори тук, в материалния свят. Тази цел може да бъде постигната, ако навсякъде се разпространява методът на шраваа кӣртанам. В материалния свят всеки завижда на ближния си. Това животинско злонравие ще продължи да съществува в човешкото общество дотогава, докато не се извършва сакӣртана-ягя – докато не се възпяват святите имена: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Ето защо Прачетсите били твърдо решени да останат завинаги в обществото на преданите, считайки това за най-висшата благословия в човешкото съществуване.