ТЕКСТ 36

Саннсӣте-мвдӣ не забелязват истинския Нряа, защото смятат самите себе си за Нряа. Приетият етикет сред саннсӣте-мвдӣ изисква те да се обръщат един към друг с името „Нряа“. Истина е, че всяко живо същество е храм на Нряа, но да бъде приеман някой човек за самия Нряа, е тежко оскърбление. Изключително обидна е и концепцията за даридра-нряа (бедния Нряа), т.е. опитът да бъде отъждествен беднякът с Нряа. Човек извършва оскърбление дори когато приравнява Нряа с полубогове като Брахм и Шива.

 „Оня, който принизява Бог Нряа до нивото на полубогове като Брахм и Шива, незабавно се подрежда в групата на невярващите“. Като извършваме сакӣртана-ягя, веднага може да удовлетворим Върховната Божествена Личност. Тогава Нряа сам идва и лично се намира сред нас. В днешната епоха на Кали Нряа идва при нас в образа на Бог Чайтаня. За Бог Чайтаня в Шрӣмад Бхгаватам (11.5.32) е казано следното:

„В епохата на Кали разумните хора се събират да възславят заедно Бога и го почитат в образа на тази негова инкарнация, която постоянно пее името Ка. Въпреки че кожата му не е черна на цвят, Той е самият Ка. Той идва заедно със своите придружители, слуги, оръжия и доверени спътници“. В края на краищата, смисълът на човешкия живот е да бъде удовлетворен Нряа, а това може да се постигне много лесно чрез извършването на сакӣртана-ягя. Винаги, когато хората възпяват святите имена на Бога заедно, Гаура Нряа (Върховната Божествена Личност в инкарнацията си на Бог Чайтаня) незабавно се появява и приема поклонението, извършвано чрез тази сакӣртана-ягя.

Тук е казано, че Нряа е нсин гати – висшата цел на саннсӣте. Целта на тези, които са се отрекли от материалния свят, е да постигнат Нряа. Ето защо саннсӣте-ваиави посвещават целия си живот в служене на Нряа, без да претендират, че самите те са Нряа. Който се опитва да стане Нряа, не успява да постигне състоянието нирваира – да се освободи от всяка злоба към другите живи създания. Напротив, той започва да ненавижда самия Върховен Бог. Следователно опитът човек да стане Нряа е сам по себе си най-тежкото оскърбление. Но който възпява или разисква трансценденталните деяния на Бога, незабавно се освобождава от всяка злоба и завист. В материалния свят всички изпитват неприязън един към друг, но ако човек повтаря святото име на Бога или говори за него, той се освобождава от тази неприязън и от жаждата за материалното. Тъй като завиждаме на Върховната Божествена Личност, ние сме станали завистливи и към останалите живи същества. В човешкото общество ще има мир, единство и разбирателство едва когато хората спрат да завиждат на Върховната Божествена Личност. Без Нряа или без сакӣртана-ягя не може да има мир в материалния свят.