No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 50 – 51

йо джямна сарве
теджас теджасвин руч
свайопдатта дкч ча
карма дакам абруван

та прадж-сарга-ракм
андир абхиичя ча
юйоджа ююдже 'нш ча
са ваи сарва-праджпатӣн

я – този, който; джямна – веднага след като се роди; сарвем – на всички; теджа – блясъка; теджасвинм – блестящ; руч – със сиянието; сва – своето; упдатта – засенчи; дкт – тъй като беше изкусен; ча – и; кармам – в плодоносните дейности; дакам – Дака; абруван – бе наречен; там – него; прадж – живи същества; сарга – създаване; ракм – за издържането; анди – първородният, Брахм; абхиичя – назначил; ча – също; юйоджа – зает; ююдже – зае; анн – други; ча – и; са – той; ваи – несъмнено; сарва – всички; прадж-патӣн – родоначалници на живите същества.

Когато се роди Дака, невижданият блясък, излъчван от тялото му, засенчи великолепието на всички останали. Нарекоха го Дака, „способният“, защото беше много изкусен в плодоносните дейности. По тази причина Брахм му възложи да създава живи същества и да поддържа тяхното съществуване. След време Дака задължи и други Праджпати (прародители) да създават потомство и да се грижат за неговото изхранване.

Дака бил изключително богат и силен. Той станал могъщ почти колкото Брахм и затова Брахм му възложил да насели вселената. От своя страна Дака ангажирал в това дело Марӣчи и редица други Праджпати и така постепенно броят на вселенските обитатели започнал да се увеличава.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към тридесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Деянията на Прачетсите“.

« Previous