ТЕКСТ 10

Думата шаукра-джанма значи „раждане от семе“. По този начин се раждат и хората, и животните. Ведическата култура обаче препоръчва човекът да бъде пречистен от шаукра-джанма. Преди раждането, тоест преди половия акт, бащата и майката трябва да извършат ритуал, наречен гарбхдхна-саскра. Той особено настоятелно се препоръчва за висшите касти, и най-вече за брхмаите. Шстрите отсъждат, че ако хората от висшите касти не съблюдават гарбхдхна-саскра, целите им семейства се превръщат в шӯдри. Казва се също, че в днешната епоха на Кали всички са шӯдри, защото никой не извършва гарбхдхна-саскра. Такива са нормите на ведическата култура. От друга страна, принципите на системата пчартрика гласят, че макар поради липса на гарбхадхна-саскра всички днес да са шӯдри, на всеки, който проявява дори най-незначителна склонност към Ка съзнание, трябва да бъде дадена възможност да се издигне до трансценденталното равнище на преданото служене. Движението за Ка съзнание следва тези принципи на пчартрика-видхи, както е препоръчал и Шрӣла Сантана Госвмӣ, който пише:

„Както бронзът се превръща на злато, когато го смесим с живак, така и оскверненият човек може да бъде превърнат в брхмаа, в двиджа, ако получи духовно посвещение“ (Хари-бхакти вилса, 2.12). Следователно който е получил посвещение от истински духовен учител, веднага става достоен да бъде считан за два пъти роден. Затова в движението за Ка съзнание отначало ние даваме първо посвещение и възможност на учениците да повтарят мах-мантрата Харе Ка. Благодарение на редовното мантруване и на следването на регулиращите принципи ученикът придобива качествата, необходими за брхмаа посвещение – който не притежава качествата на брхмаа, няма право да извършва богослужения в чест на Бог Виу. Това второ посвещение е гика-джанма. В Обществото за Ка съзнание човек не може да служи в кухнята или да влиза при Божествата в олтара, ако няма две посвещения – първо посвещение, което му е дало мах-мантрата Харе Ка, и второ посвещение, при което е получил мантрата Гятрӣ. А когато преданият е достигнал равнището, позволяващо му да извършва богослужения за мӯртите в храма, произходът му вече няма значение.

„Дори човек да се е родил в семейство на чали, той става най-издигнатият сред брхмаите, ако отдава на Бога предано служене. А оня, който се е родил брхмаа, се нарежда сред най-низшите кучеядци, ако не отдава предано служене“. Ако човек е напреднал в преданото служене, произходът му няма никакво значение. Дори да се е родил в семейство на чали, той се пречиства от материалните замърсявания. В този смисъл Шрӣ Прахлда Махрджа казва:

Човек може да е брхмаа и да притежава всички брамински достойнства, но ако не иска да почита Върховната Божествена Личност, той трябва да бъде считан за пропаднал и деградирал. А този, който е привързан към служенето за Бога, е достоен за почит дори да се е родил в семейство на чали. Нещо повече, такъв чала може да спаси не само себе си, но и всичките си предшественици. Без предано служене надменният брхмаа не може да спаси дори себе си, какво остава за своите близки. В шстрите са описани редица случаи, когато брхмаи са ставали катрии, вайши, шӯдри, млеччхи или просто са преставали да бъдат брхмаи. Има множество примери и за хора, родени като катрии, вайши или с още по-низш произход, които след осемнайсетата си година са получили посвещение и са се издигнали до положението на брхмаи. Затова Нрада Муни казва:

Това, че човек се е родил в семейство на брхмаи, не означава, че вече е брхмаа. Той разполага с по-благоприятни възможности да стане брхмаа, но докато не придобие всички брамински качества, не може да бъде смятан за брхмаа. И обратното, ако открием брамински качества в личността на един шӯдра, без колебание трябва да го приемем за брхмаа. В подкрепа на това твърдение може да се приведат много цитати от Бхгаватам, Махбхрата, Бхарадвджа сахит, Пачартра и редица други писания.

Що се отнася до продължителността на живота на полубоговете, за Брахм е казано следното:

Четирите юги, взети заедно, продължават четири милиона и триста и двайсет хиляди години, а един ден на Брахм трае хиляда пъти по-дълго. Толкова продължава и нощта му. Брахм живее сто години, съставени от такива дни и нощи. Думата вибудхю показва, че дори човек да живее много дълго, съществуването му е лишено от смисъл, ако той не е предан на Бога. Живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, затова, докато не се издигне до равнището на преданото служене, неговият живот, знатният му произход, славните му дела и всичко останало е лишено от стойност.