ТЕКСТ 13

Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, а материалният свят е негова външна енергия. Следователно първоизточникът и на материята, и на духа е Върховната Божествена Личност. Това е обяснено в седма глава на Бхагавад-гӣт (7.4 – 5):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии. Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.

Целият проявен космос е съчетание от дух и материя. Духовният компонент са живите същества, за които е казано, че са практи, енергия. Те никъде не са наречени пуруа, Върховната Личност. Следователно да отъждествяваме живото същество с Върховния Бог, не е нищо повече от невежество. Живото същество е междинна енергия на Върховния Бог, макар че между енергията и нейния източник няма принципна разлика. Дългът на живото същество е да разбере истинската си същност. Тогава Ка му предоставя всички възможности да стигне до нивото на преданото служене. Това е съвършенството на живота. Тази истина е провъзгласена и в един от ведическите Упаниади:

А в Бхагавад-гӣт (10.10) Бог Ка потвърждава същото нещо по следния начин:

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“. И така, всеки човек трябва да стигне до нивото на бхакти йога, дори и да е започнал своя път с карма йога, гна йога или ага йога. Докато не постигне равнището на бхакти йога, той няма да може да осъзнае нито собствената си духовна природа, нито природата на Абсолютната Истина.