No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

ятх тарор мӯла-ниечанена
тпянти тат-скандха-бхуджопашкх
пропахрч ча ятхендри
татхаива сарврхаам ачютедж

ятх – както; таро – на дървото; мӯла – корена; ниечанена – като поливаме; тпянти – са удовлетворени; тат – неговите; скандха – ствол; бхуджа – клони; упашкх – и вейки; пра – жизнения дъх; упахрт – като храним; ча – и; ятх – както; индрим – на сетивата; татх ева – по същия начин; сарва – на всички полубогове; архаам – поклонение; ачюта – на Върховната Божествена Личност; идж – богослужение.

Като поливаме корена на дървото, даваме енергия на ствола, клоните, вейките и останалите му части, а като осигуряваме храна на стомаха, даваме сила на сетивата и на другите части на тялото; по същия начин, когато почитаме Върховния Бог чрез процеса на предано служене, ние по естествен начин удовлетворяваме и полубоговете, които са неотделими негови части.

Понякога ни питат защо движението за Ка съзнание призовава хората да почитат единствено Ка и изключва поклонението на полубоговете. Отговор на този въпрос намираме в тази строфа, където е използван забележителният пример с поливането на корена на дървото. В Бхагавад-гӣт (15.1) е казано: ӯрдхва-мӯлам адха-шкхам – космическото проявление се простира от горе надолу и негов корен е Върховната Божествена Личност. Богът потвърждава това в Бхагавад-гӣт (10.8), като заявява: аха сарвася прабхава – „Аз съм източникът на всички материални и духовни светове“. В основата на всичко съществуващо стои Ка, затова, като служим на Ка, Върховната Божествена Личност (ка-сев), ние служим и на всички полубогове. Казва се, че за да постигне успех в карма и гна, човек трябва да прибави към тях елемента на бхакти, но други твърдят, че успехът в бхакти също не е възможен без карма и гна. Истината обаче е, че макар човек да не може да успее в карма и гна, без да прибегне до бхакти, самият процес на бхакти не се нуждае от помощта на карма и гна. Нещо повече, както обяснява Шрӣла Рӯпа Госвмӣ: анбхилит-шӯня гна-кармдй-анвтам – чистото предано служене не бива да е замърсено с примеси от карма и гна. В съвременното общество се разгръщат всякакви благотворителни програми и филантропични дейности, но хората не знаят, че тези начинания никога няма да имат успех, ако в центъра им не стои Ка, Върховната Божествена Личност. Някой може да попита: „Нима не може да почитаме и Ка, и различните части на тялото му, т.е. полубоговете?“. В тази строфа намираме отговор и на този въпрос. Тук е казано, че когато осигуряваме храна на стомаха си, по естествен начин удовлетворяваме и сетивата си, индрия. Ако се опитаме да нахраним отделно очите или ушите си, няма да постигнем никакъв резултат. За да удовлетворим сетивата, е достатъчно да даваме храна на стомаха. Не е нужно, нито пък е възможно да служим на всяко едно сетиво поотделно. Следователно когато служим на Ка (ка-сев), с това постигаме и всички останали цели. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.62) откриваме следното потвърждение: ке бхакти каиле сарва-карма кта хая – човек, който отдава предано служене на Върховната Божествена Личност, постига и всичко останало, без да полага за това нарочни усилия.

« Previous Next »