No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

ятхаива сӯрт прабхаванти вра
пунаш ча тасмин правишанти кле
бхӯтни бхӯмау стхира-джагамни
татх харв ева гуа-правха

ятх – както; ева – несъмнено; сӯрт – от слънцето; прабхаванти – произлиза; вра – вода; пуна – отново; ча – и; тасмин – в него; правишанти – влиза; кле – след време; бхӯтни – всички живи същества; бхӯмау – на земята; стхира – неподвижни; джагамни – и движещи се; татх – аналогично; харау – на Бога, Върховната Личност; ева – несъмнено; гуа-правха – произлизащата от него материална природа.

По време на дъждовния сезон слънцето произвежда вода, а когато настъпи лятото, я поглъща отново. Така и всички живи същества, движещи се и неподвижни, са създадени от земя и след време пак се връщат в земята, превърнали се на прах. Аналогично, всичко води началото си от Върховния Бог и когато му дойде времето, потъва обратно в него.

Заради оскъдните си познания философите имперсоналисти са неспособни да разберат как всичко съществуващо произлиза от Върховния Бог и после отново потъва в него. В Брахма сахит (5.40) четем:

яся прабх прабхавато джагад-аа-кои-
коив ашеа-васудхди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма никалам анантам ашеа-бхӯта
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми

От тялото на Ка се разпръскват трансцендентални лъчи и в тези лъчи, образуващи сиянието Брахман, се намира всичко, което съществува. Същото твърдение откриваме и в Бхагавад-гӣт (9.4). Мат-стхни сарва-бхӯтни. Ка не присъства лично навсякъде, но неговата енергия причинява цялото сътворение. Материалният космос не е нищо друго освен проявление на енергиите на Ка.

В тази строфа като илюстрация са приведени два много подходящи примера. По време на дъждовния сезон валежите подпомагат растежа на зеленчуците и зърнените култури и дават възможност на хората и животните да си осигурят жизнена енергия. Когато няма дъждове, не се ражда реколта и животните и хората измират от глад. Всички растения и движещи се живи създания водят началото си от земята. Те произлизат от нея и след време се връщат обратно в нея. По същия начин, когато от тялото на Ка се прояви съвкупната материална енергия, тогава възниква материалният космос. И когато Ка отново прибере своята енергия, всичко изчезва. Този процес е обяснен и в Брахма сахит (5.48):

ясяика-нишвасита-клам атхваламбя
джӣванти лома-виладж джагад-аа-нтх
виур махн са иха яся кал-вишео
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми

Цялото материално творение произлиза от тялото на Върховната Божествена Личност и по време на унищожението отново потъва в него. Процесът на сътворението и унищожението е резултат от дишането на Мах-виу, който е само една част от Ка.

« Previous Next »