ТЕКСТ 17

Тъмнината, светлината и облаците ту се появяват, ту изчезват, но дори когато ги няма, енергията не се губи – тя се запазва и остава вечно да съществува. Понякога небето е покрито от облаци, друг път вали дъжд или сняг; нощта се сменя с ден, а светлината измества мрака. И макар причината за тези промени да е Слънцето, те не оказват влияние върху него. Така и Върховният Бог остава незасегнат от материалното съществуване, макар че е първопричината на цялото космическо проявление. Потвърждение на това ще намерим в Бхагавад-гӣт (7.4):

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии“.

Макар че са енергии на Върховния Бог, материалните, физическите елементи съществуват отделно от него. Затова материалните условия не могат да окажат влияние върху Бога. Веднта сӯтра потвърждава това: джанмдй ася ята – сътворението, поддържането и унищожението на материалния космос се осъществяват благодарение на Върховния Бог. Той самият обаче остава незасегнат от измененията, които протичат с материалните елементи. Тази мисъл е изразена тук с думата правха („еманация“). Слънцето винаги излъчва ослепителна светлина и нито тъмнината, нито облаците могат да му попречат. Така и Богът, Върховната Личност, винаги присъства в духовната си енергия и не попада под влиянието на материалните еманации. Брахма сахит (5.1) потвърждава това по следния начин:

„Ка, който е наричан Говинда, е Върховният Бог. Тялото му е вечно, духовно и пълно с блаженство. Той е първоизточникът на всичко. Той самият няма причина, защото е причината на всички причини“. Въпреки че Богът е върховната причина, причината на всички причини, Той е парама – трансцендентален, а тялото му е сач-чид-нанда – вечно и пълно с духовно блаженство. Заключението на свещените писания е, че Ка е убежището на всичко съществуващо. Той е невидимата причина, а материалната природа – непосредствената причина на материалния космос. В Чайтаня чаритмта се казва, че да се смята материалната природа (практи) за причина на всичко, е все едно да се мисли, че млякото на козата идва от израстъците по шията ѝ. Материалната природа е непосредствената причина на космическото проявление, но първопричината е Нряа, Ка. Хората понякога мислят, че причина за съществуването на глинената делва е глината. Върху грънчарското колело има достатъчно глина за много делви и ограниченият човек може да каже, че източник на делвите е именно глината. Но хората, които имат истинско знание, разбират, че първопричината на делвите е грънчарят, който осигурява глината и върти колелото. Материалната природа е фактор, участващ в сътворяването на материалния космос, но не е истинската, коренната причина за съществуването му. Ето защо Богът казва в Бхагавад-гӣт (9.10):

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“.

Върховният Бог поглежда към материалната енергия и погледът му привежда в действие трите гуи на природата. Тогава започва процесът на сътворението. Следователно причина на материалния космос не е природата. Причината на всички причини е Върховният Бог.