No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

тн нирджита-пра-мано-вачо-дшо
джитсанн шнта-самна-виграхн
паре 'мале брахмаи йоджиттмана
сурсуреьо даде сма нрада

тн – всички те; нирджита – напълно овладели; пра – жизнения дъх (чрез метода прма); мана – ум; вача – думи; да – и зрение; джита-санн – овладели йогийската сана, вид седяща поза; шнта – умиротворени; самна – с изправена стойка; виграхн – чиито тела; паре – трансцендентален; амале – освободен от материалните замърсявания; брахмаи – във Върховния; йоджита – съсредоточени; тмана – чиито умове; сура-асура-ӣя – почитан от демоните и полубоговете; даде – видя; сма – в миналото; нрада – великият мъдрец Нрада.

След като изпълняваха йогсана от практиката на мистичната йога, Прачетсите съумяха да овладеят жизнения си дъх, своя ум, думи и зрение. С помощта на метода прма те напълно се освободиха от материалните си привързаности и седнали с отвесно изправен гръб, успяха да съсредоточат мислите си върху най-висшия Брахман. Докато практикуваха този вид прма, пред тях се яви великият мъдрец Нрада, който е почитан както от полубоговете, така и от демоните.

Важно значение в този текст имат думите паре амале. Процесът на осъзнаване на Брахман е описан в Шрӣмад Бхгаватам. Човек осъзнава Абсолютната Истина на три етапа – като безличностно сияние (Брахман), като локализирана Парамтм и като Върховната Божествена Личност, Бхагавн. В своите молитви Шива насочил вниманието си към личностния аспект на Парабрахман. Описвайки го като личност, той казал: снигдха-првд-гхана-шмам (Шрӣмад Бхгаватам, 4.24.45). Тъй като следвали наставленията на Шива, Прачетсите също насочили мислите си към Върховния Брахман в образа му на Шмасундара. Въпреки че безличностният Брахман, Брахман-Парамтм и Брахман-Върховната Божествена Личност са на едно и също трансцендентално равнище, личностният аспект на Върховния Брахман е най-висшето проявление на трансцендента и е крайната цел.

Великият мъдрец Нрада пътува навсякъде. Той посещава и демоните, и полубоговете и всички се отнасят към него с еднакво уважение. Затова в тази строфа той е наречен сурсурея – който е почитан и от демоните, и от полубоговете. За Нрада Муни са отворени всички врати. Демоните и полубоговете са във вечна вражда помежду си, но Нрада Муни е добре дошъл и при едните, и при другите. Както е известно, той спада към категорията на полубоговете, думата девари значи „светецът сред полубоговете“. Но дори демоните не се отнасят с неприязън към Нрада Муни. Те му оказват същата почит, както и полубоговете. Съвършеният ваиава трябва да бъде като Нрада Муни – да не зависи от никого и да е лишен от всякакви предубеждения и пристрастия.

« Previous Next »