ТЕКСТ 2
дӣкит брахма-сатреа
сарва-бхӯттма-медхас
пратӣч диши вел
сиддхо 'бхӯд ятра джджали
дӣкит – пълни с решителност; брахма-сатреа – разбрали Върховния Дух; сарва – към всички; бхӯта – живи същества; тма-медхас – отнасяйки се като към себе си; пратӣчм – в западна; диши – посока; велм – на брега на езерото; сиддха – съвършени; абхӯт – станали; ятра – където; джджали – великият мъдрец Джджали.
Прачетсите отидоха на западния бряг на езерото, където живееше великият освободен мъдрец Джджали. След като добре овладяха духовното знание, благодарение на което човек започва да се отнася еднакво към всички живи създания, те постигнаха съвършено Ка съзнание.
Думата брахма-сатра значи „култивиране на духовно знание“. С думата брахма всъщност се наричат и Ведите, и суровият аскетизъм. Ведас таттва тапо брахма. Брахма означава също и Абсолютната Истина. Човек трябва да постигне знание за Абсолютната Истина, като изучава Ведите и се подлага на сурови лишения и въздържания. Прачетсите старателно изпълнили тези условия и придобили еднакво отношение към всички живи създания. Бхагавад-гӣт (18.54) потвърждава:
брахма-бхӯта прасаннтм
на шочати на ккати
сама сарвеу бхӯтеу
мад-бхакти лабхате парм
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“.
Когато постигне истински духовен напредък, човек спира да прави разлика между отделните живи същества. За да се издигне до такова равнище обаче му е необходима решителност. Който има съвършено духовно знание, спира да обръща внимание на външната обвивка на живите същества. Той не вижда тялото, а душата, която е затворена в него, и затова не прави разлика между животното и човека, между чала и учения брхмаа.
вид-виная-сампанне
брхмае гави хастини
шуни чаива швапке ча
паит сама-даршина
„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“ (Бхагавад-гӣт, 5.18).
Преданият, човекът, който има истинско знание, не прави разлика между живите същества, защото ги вижда на духовно равнище. Той иска всеки да се усъвършенства в Ка съзнание. Мястото, където отишли Прачетсите, били идеалното място за духовни занимания – там, както се вижда от тази строфа, великият мъдрец Джджали постигнал мукти (освобождение). Ако някой се стреми към съвършенство или освобождение, той трябва да общува с човек, който вече е постигнал същата цел. Общуването с такъв съвършен предан се нарича сдху-сага.