ТЕКСТ 27
тра-хема-махратна-
вимна-шата-сакулм
джу пуяджана-стрӣбхир
ятх кха сатаид-гханам
тра-хема – от перли и злато; мах-ратна – скъпоценни камъни; вимна – въздушни кораби; шата – с хиляди; сакулм – изпълнени; джум – погълнати, наслаждаващи се; пуяджана-стрӣбхи – от съпругите на Яките; ятх – също като; кхам – небето; са-таит-гханам – с мълниите и облаците.
Въздушните кораби на обитателите на рая са обкичени с перли, злато и скъпоценни камъни, а самите райски жители са като облаци, които плуват в небето, озарявано от проблясъците на мълнии.
Въздушните кораби, за които се говори в тази строфа, се различават от самолетите, познати на хората. В Шрӣмад Бхгаватам, както и във всички ведически произведения често става дума за вимни, „въздушни кораби“. Въздушните кораби, които се използват на различните планети, са различни. Примитивните земни самолети се издигат във въздуха с помощта на механични двигатели, но на други планети във вселената въздушните кораби нямат двигатели; те се придвижват в пространството с помощта на мантри. Обитателите на райските планети използват въздушните кораби най-вече за развлечение, за да пътешестват от една планета на друга. А жителите на планетите Сиддхалоки могат да се придвижват в междупланетното пространство без помощта на летателни апарати. Прекрасните въздушни кораби на райските обитатели тук са сравнени с небето, защото летят в небето, пътниците им са сравнени с облаци, а прекрасните съпруги на райските обитатели – с мълнии. С други думи, въздушните кораби и пътниците им, долетели на Каилса от райските планети, представлявали много живописна гледка.