No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 45

тва карма магала магалн
карту сва-лока тануе сва пара в
амагалн ча тамисрам улбаа
випаряя кена тад ева касячит

твам – ти; кармам – на предписаните задължения; магала – о, най-благодатни; магалнм – на най-благоприятния; карту – на този, който извършва; сва-локам – съответни висши планетни системи; тануе – се разпростира; сва – райски планети; парам – трансцендентален свят; в – или; амагалнм – на неблагоприятния; ча – и; тамисрам – името на една от областите на ада; улбаам – ужасен; випаряя – обратното; кена – защо; тат ева – точно това; касячит – за някого.

О, всеблаги господарю, за тези, които вършат благочестиви дела, ти си отредил райските планети, духовните планети Вайкухи и безличностния Брахман, а грешниците ги очакват ужасните адски владения. Но понякога се случва праведниците да отидат в ада, а грешниците да се озоват в рая. Да се установи истинската причина за това, е изключително трудно.

Понякога хората наричат Върховната Божествена Личност „върховната воля“. Всичко, което се случва, се случва по върховната воля, затова се казва, че без върховната воля не може да потрепне дори стръкче трева. Като правило, тези, които извършват благочестиви дейности, попадат на висшите планети във вселената, преданите постигат планетите във Вайкуха, т.е. духовния свят, а умозрителните философи имперсоналисти потъват в безличностното сияние Брахман. Но понякога се случва грешниците да попаднат на Вайкухалока заради това че са произнесли името на Нряа. Така станало с Аджмила. Въпреки че когато произнасял името „Нряа“, той викал сина си Нряа, Бог Нряа приел това сериозно и взел Аджмила на Вайкухалока въпреки греховното му минало. И обратното, цар Дака бил много благочестив и постоянно извършвал жертвоприношения, но заради дребната си вражда с Шива бил сурово наказан. Следователно върховната воля на Бога е окончателната присъда, която никой не може да отмени. Затова чистият предан във всички обстоятелства се подчинява на върховната воля на Бога и не се съмнява, че каквото и да направи Богът, то е за негово добро.

тат те 'нукамп сусамӣкамо
бхуджна евтма-кта випкам
хд-вг-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са дя-бхк

(Шрӣмад Бхгаватам, 10.14.8)

Смисълът на тази строфа е, че когато изпадне в беда, преданият приема това като милост от страна на Върховния Бог и е уверен, че причина за страданията му са неговите собствени грехове, извършени в миналото. Сред сполетелите го нещастия той остава спокоен и с още по-голям ентусиазъм се посвещава на преданото служене. Човек, който живее в такова настроение и служи с преданост на Върховния Бог, е най-достойният за духовния свят. С други думи, той със сигурност ще се върне в духовния свят, независимо от обстоятелствата.

« Previous Next »