ТЕКСТ 47
птхаг-дхия карма-дшо дурша
пародайенрпита-хд-руджо 'нишам
парн дуруктаир витудантй арунтудс
тн мвадхӣд даива-вадхн бхавад-видха
птхак – различно; дхия – тези, които мислят; карма – плодоносни дейности; да – наблюдател; дурша – низък; пара-удайена – от преуспяването на другите; арпита – изоставен; хт – сърце; руджа – гняв; анишам – винаги; парн – другите; дуруктаи – обидни думи; витуданти – нараняват; арунтуд – с груби думи; тн – тях; м – не; авадхӣт – убиваш; даива – от провидението; вадхн – вече убити; бхават – ти; видха – като.
Хората, които навсякъде виждат материалистични различия; които са привързани към плодоносните дейности; които са дребни и жалки души; които не могат да живеят спокойно, когато другите преуспяват, и затова постоянно се стремят да им причиняват страдания, като ги нараняват с тежки и обидни слова – тези хора вече са убити от провидението, затова няма нужда възвишена личност като теб да си прави труда отново да ги убива.
Грубите материалисти, които чрез труда си се стремят към материални облаги, не могат да гледат спокойно, когато някой друг преуспява. Светът е пълен със завистливи хора, които нямат покой, защото са твърде привързани към материалното тяло и не разбират истинската си същност. Изключение правят само тези, които са постигнали Ка съзнание. Тъй като завистливите са с вечно неспокойни сърца, те все едно че вече са убити от провидението. Затова Брахм съветва Шива, себепозналия се ваиава, да не убива Дака. Ваиавите са наричани пара-дукха-дукхӣ, защото въпреки че самите те никога не униват, чуждите страдания ги карат да страдат. Затова един ваиава не се опитва да унищожи друго същество нито физически, нито морално. Напротив, воден от състрадание, той се старае да пробуди у всички останали тяхното Ка съзнание. Движението за Ка съзнание бе започнато, за да спаси завистливите хора по света от капана на м, и въпреки че понякога преданите срещат най-различни трудности и препятствия, те търпеливо продължават да разпространяват философията на Ка съзнание. Бог Чайтаня съветва:
тд апи сунӣчена
тарор апи сахиун
амнин мнадена
кӣртанӣя сад хари
„Човек трябва да повтаря святото име на Бога със смирен ум, като се смята за по-низш и от сламката на улицата. Той трябва да е по-търпелив от дърво, да е лишен от лъжлив престиж и винаги да е готов да отдава почит на другите. Само в такова настроение човек може да повтаря святото име на Бога непрекъснато“ (Шикака, 3).
Един ваиава трябва да следва примера на ваиави като Харидса хкура и Нитнанда Прабху, а също и примера на Господ Исус Христос. Какъв смисъл има да убиваме някого, който така или иначе вече е убит? Но трябва да отбележим и друго: въпреки че един ваиава е длъжен да понася търпеливо всички оскърбления, насочени към него лично, той никога не бива да търпи, когато в негово присъствие хулят Виу или ваиавите.